Пол Дохърти - Дверите на ада

Касандра се изправи.

— Ами ръкописа на Питий?

Теламон се усмихна.

— Разбрал си нещо, нали? — Тя отново седна.

— Започвам да разбирам. — Теламон вдигна пръст към устните си, — но ще действам бавно и предпазливо. Е, какво стана с виното?

Касандра се отдалечи. Лекарят взе подноса с писмените си принадлежности и го сложи в скута си. Отвори мастилница, натопи подострения стилус и започна да пише. Изписваше внимателно буквите.

„Памен. Защо е умрял с шепа, пълна със семена?“. Теламон спря.

— Нормално ли е още да ги стиска? — промърмори той. — Нямаше ли да изпаднат от ръката му?

Спомни си някои от труповете на бойното поле, където мечове и ками трябваше да бъдат изтръгвани със сила от мъртвите безчувствени пръсти. „Защо единият му сандал беше изхлузен? Защо Херол се е върнал?“ Лекарят погледна към дърветата над себе си. Жрецът несъмнено беше амбициозен. Би искал той да е онзи, който ще разгадае ръкописа на Питий и ще спечели благоволението на царицата. Беше ли той човекът, взел стилуса и другите ръкописи от стаята на Памен? Знаеше ли Херол, че Памен всъщност е персийски маг, шпионин? Теламон спря и се вгледа в написаното. Дали писарят беше постигнал напредъка си при разчитането на ръкописа посредством числото пет и буквата епсилон? Защо беше написал цитатите от Софокъл, където буквата „е“ беше оградена? Памен беше използвал и стихове от „Илиада“ със същата цел. Какво значение е имало за него числото 10? Дали е бил убит, само за да открадне убиецът постиженията му? Но никой не беше сигурен, че Солан, Бес или дори Херол не са напреднали успешно, но тайно при разчитането на странния ръкопис. Какво беше казал Аристандър за него? „Дори великите философи не са могли да го разчетат“? Теламон поклати глава.

— Това е странно — прошепна той. — Много странно.

Беше ли убийството на Памен работа на предател?

Или на друг шпионин, който е бързал да му запуши устатата и да се възползва от откритото от него? Беше ли Генций убиец и персийски шпионин? Смятал ли е, че красавецът Памен е прелъстил съпругата му? Възможно ли е освен изгодата от разкритията на писаря, които щяха да му донесат благоволението на господарите му от Халикарнас, убийството му да е имало и лични мотиви? Теламон въздъхна и остави подноса. Скръсти ръце и затвори очи. Смъртта на Памен беше загадка, но също толкова объркващи бяха и убийствата на готвача и дъщеря му. Наистина, убиецът на момичето може би беше целял да унищожи Сарпедон, но защо да убива бащата?

— В стаята няма нищо нередно. — Касандра стоеше пред него. Тя сложи подноса на тревата и вдигна кърпите. — Хлябът е прясно изпечен — обясни тя, — а сиренето не е отровно. — После се усмихна. — Отрязах го лично. Аз налях и виното. Прав си. Слугите са намусени и тук не им харесва.

— Не можеш да ги виниш — отвърна лекарят. — Чудех се за убийствата. Защо трябваше да убият готвача и дъщеря му? Знам, че са възнамерявали да убият Сарпедон, а не нея, но… — Той се почеса по бузата и отпъди една муха, която кръжеше над хляба. — Защо и готвача? С какво им е пречел? И той ли е видял нещо важно?

Започнаха да се хранят мълчаливо.

— Слушай — Теламон хвана ръката на Касандра, — искам да поговоря с останалите. Помоли Солан, Бес, Херол и Сарпедон да дойдат тук.

— За какво? Те ще ме питат. Ще кажат, че са заети.

— Кажи им, че е във връзка със смъртта на Памен. Касандра тръгна. Малко по-късно тя отново прекоси тревата. Спътниците й изглеждаха смутени, с изключение на Сарпедон. Солан размахваше ръце. Херол изглеждаше доста уплашен, а Бес беше потънал в мисли. Седнаха в сянката на едно дърво. Спартанецът беше свалил ръкавиците и махнал превръзките си. Теламон набързо прегледа ръцете му.

— Да, раните са зараснали добре, кожата е розова и нежна.

— Затова ли сме тук? — язвително подметна Солан. — За да обсъждаме ръцете на Сарпедон?

— Не, ще говорим за Памен. Откога работеше той в двора на царица Ада?

— От около две години.

— А добре ли изпълняваше задълженията си?

— Беше способен писар — обади се Бес. — Знаеше добре гръцки, койне, персийски, арабски и египетски.

— Кога се засили интересът на царица Ада към ръкописа на Питий? — попита Теламон.

— Тя винаги се е интересувала от него — отвърна Солан. — Откакто й служа. Преди няколко години, когато Александър за пръв път реши да пресече Хелеспонт, ръкописът беше изваден и прегледан, но писарите не успяха да го разгадаят, затова го прибраха и забравиха. След битката при Граник царица Ада ни осигури специална стая в двореца си. Имахме една-единствена задача: да разгадаем ръкописа на Питий. Памен — Солан произнесе името му с ненавист — отговаряше за това и съответно свърши по-голямата част от работата.