Пол Дохърти - Дверите на ада

— Където Великият убиец е зает да си пробива път през труповете. Той е кръвопиец — продължи яростно Касандра. — Пет пари не дава за живота на другите. Важно е Александър Велики да спечели слава.

— Радвам се, че го няма тук — отвърна Теламон.

— Може той да е хвърлил Памен през прозореца.

— Ако го беше направил — възрази Теламон, — нямаше да си признае толкова лесно.

— Той разбира от змии.

— Всеки може да хване змия с чувал и пръчка. Теламон откъсна стръкче трева и го разтърка между пръстите си. Струваше му се, че е говорил с Херол преди векове, а бяха минали само седем дни. След това се беше намесил Александър, който беше зает с прехвърлянето на обсадните машини от Заливчето на Хера. Всичко беше станало толкова бързо — думите и мислите прелитаха като птици в открито поле, — че Теламон нямаше време да реагира. Набързо се беше приготвил и беше казал на Касандра да се грижи за себе си. После се заредиха забързаният поход, несгодите на лагерния живот, първото нападение на Халикарнас, грижата за ранените и голия труп на критянина.

— Странно е, че Александър не е изпратил магьосника си обратно.

— Говориш за нашия добър приятел Аристандър? — пошегува се Теламон. — Започвам да се чудя защо царят държи своя паяк на разстояние от нашите писари: Освен че се погрижих за ухото му, което вече е много по-добре, нямах време да размишлявам за ролята на Аристандър във всичко това.

— Е, поне ти се върна. — Касандра коленичи до него. Беше си оплела венец, който свали и сложи на главата му. — Приличаш на бог Пан. Ще ти донеса флейта и ще танцувам.

— Можеш ли да танцуваш? — попита Теламон.

— Като камила с гъдел.

Лекарят въздъхна и погледна парчетата пергамент, струпани от дясната му страна. Върху тях беше сложил малък камък, за да не ги отвее следобедният ветрец.

— Добре ли спи царят?

— Да. Предложих му да възстановим сцената на убийството на баща му. Той поклати глава и каза, че бил твърде зает. Все още съм заинтригуван — Теламон закрепи венеца по-стабилно на главата си — защо близостта на Халикарнас е пробудила тези спомени. Озадачен съм и защото Александър държи Аристандър далеч от мен, както и задето Птолемей, който никога не се отдалечава от царя, изглежда си има собствен живот.

— Значи нашият Александър пак крои нещо?

— Той непрекъснато го прави. — Теламон замълча. — Това е голямата грешка, която хората допускат по отношение на Александър. На пиршество той се държи като пияница и говори цинизми. Има тяло на атлет и благородното лице на атински философ. Някои хора дори казват, че главата му може да послужи за модел на Аполонов човешки образ. — Лекарят пренебрегна смеха на Касандра. — Но умът му е като яма с гърчещи се змии. Наследил е потайността и лукавството на родителите си. Александър обича да заблуждава враговете си. Веднъж ми разказаха за една лисица, която влачела крака си, за да помисли плячката й, че се интересува повече от раните си, отколкото от нея. Не знам дали е вярно, но казват, че лисицата винаги убивала плячката си. На Марсово поле край Рим…

— Бил ли си там? — недоверчиво попита Касандра.

— Да — усмихна се Теламон. — Римляните организираха двубои между своите герои с дървени щитове и мечове. Веднъж видях невероятно изпълнение: един умел боец се престори на ранен и подмами съперника си в капана.

— И Александър прави същото сега?

— Така мисля. Преди да тръгна от лагера, Хефестион ми разказа странна история. Зададох му същия въпрос, който и ти на мен — спи ли добре царят? Александър винаги си ляга, когато застъпи трета стража. Хефестион ми каза, че царят изобщо не спи добре. Всъщност често си лягал едва в края на трета стража. Стоял на хълма, където превързвахме ранените. Оттам се вижда небето над Халикарнас и Хефестион смята, че Александър чака нещо.

— Сигнал?

— Нещо подобно. Навярно огнена стрела.

— Значи в Халикарнас има предатели?

— Има ли кучето бълхи?

— Но градът е верен на Дарий — възрази Касандра. — Всички го знаят. Може да има неколцина размирници, но…

— И аз мислех така. — Теламон замълча, прекъснат от звуците на цимбали, долитащи от къщата. — Генций и Демерата — въздъхна той — отново репетират. Изглежда царят може да се върне за нова проява на великия актьор. Касандра, твой ред е да донесеш храна и вино.

— Не може ли да накараме някой слуга?

— Нямам им доверие. Провери внимателно дали не е влизано в стаята. Сложил съм белег на вратата. После вземи храна и вино. Ще ядем навън и ще си легнем още преди залез слънце.