Пол Дохърти - Дверите на ада

— И какво стана? — Офицерът свали шлема си.

— Пазачите над Тройната порта трябва да са били също толкова пияни. Излезли навън, започнал бой и нашите постове се включили. Всичко свърши, господарю, врагът се оттегли.

— А двамата войници? — попита Александър.

— Мъртви са!

— Хубаво! — отсече царят. — Ако не бяха, щях да ги разпна за пример на всички. Проверете си хората. Накарайте дежурните по лагер да наредят на всички да си лягат. Край на забавленията и игрите. А, между другото — Александър дръпна юздите, — пазачите, които са пропуснали двамата пияни да излязат…

— Да, господарю.

— Да копаят нужници до сутринта.

Вече успокоени, Александър и военачалниците му се загледаха в стените на Халикарнас. Факли и мангали блестяха върху укрепленията. Царят се приближи още.

Тараните продължаваха да блъскат в стените; сега те бяха свързани с бойната линия на македонците от дълга колона плоски заслони, по които войниците щяха да се придвижат до стените. Те бяха покрити с мокри кожи срещу пламтящите съдове и огнените стрели. От двете страни на редицата подвижни тарани, отряди критски стрелци наблюдаваха стените.

— Добре! — промърмори Александър. — Приближаваме се бавно, но сигурно към целта. Искам укрепленията да бъдат очистени от хора и тараните да не спират.

Върнаха се в лагера. Когато слязоха от конете, Александър хвана Теламон за ръката.

— Искам да ти покажа нещо.

Той поведе лекаря и Хефестион към шатрата на Аристандър. Хубавците се бяха разположили отвън. Без да обръщат внимание на врявата, те здраво пируваха. Когато царят се приближи, те застанаха на колене с наведени глави, макар че водачът им още дъвчеше пилешка, кълка. Павилионът на Аристандър беше малък, но елегантен и ухаеше приятно на мускус и тамян. Както винаги, когато искаше да се отпусне, Пазителят на царските тайни носеше дълга руса перука и тъмносиня женска роба. Седеше и разглеждаше лакираните си нокти.

— Господарю — той подсмъркна и се изправи, — колко дълго трябва да остане това тук?

Александър мина покрай него и се наведе над едно одеяло. Разгъна го и Теламон погледна трупа: млад мъж, съвсем гол, с измършавяло загоряло лице и обръсната глава. Забеляза синята татуировка на лявата му ръка — нападащият бик от Минос. Теламон клекна и внимателно обърна тялото — тилът му представляваше кървава каша.

— Критянин. — Теламон вдигна пръстите на мъртвеца и почувства мазолите, характерни за добрите стрелци с лък. — Стотици бяха избити днес, какво по-специално има у този?

— Не може ли да го махнат оттук? — остро попитаАристандър. — Защо трябва да стои при мен?

— Този човек не беше убит в битката — обясниХефестион. — Трупът му е намерен на полето.

Тялото беше студено, коремът подут, мускулите вече бяха започнали да се вкочаняват.

— Да, прав си — съгласи се Теламон. — Мъртъв е поне от един ден от силен удар по тила.

— Един ловец го открил — обясни Аристандър. — Тракиец, търсещ прясно месо за гозбата си. Забелязал ястреби да кръжат над нисък храст и открил трупа наоколо два километра от лагера.

— Нали разбираш — прошепна Александър — какво означава това?

Теламон покри трупа и се изправи.

— Някой е убил критски стрелец и е взел лъка и стрелите му.

— Точно така — потвърди Александър. — Аристандре, кажи на хората си да занесат трупа при началника на стрелците. Това е работа на шпионина — продължи царят. — Онова, което трябва да направиш, Теламоне — мушна той лекаря с пръст в гърдите, — е да откриеш името му! Върни се във вилата и го направи!

— Някои египтяни смятат, че съществува само един бог и слънцето е негова физическа проява. Мога само да кажа — Теламон бавно сдъвка гроздовото зърно и вдигна поглед към надвисналите преплетени клони на смокинята, — че няма нищо по-приятно на света от това да седиш под слънцето в красива градина с храна и вино.

— Нямаме храна и вино — възрази Касандра.

— Скоро ще ни донесат.

— И с красива жена — добави тя.

— Къде е тя? — Теламон примигна от болка, когато Касандра заби лакът в ребрата му.

— Какво казваше, господарю?

— Толкова приятно е да седиш тук — размишлявашеТеламон. — Радвам се, че съм далеч от бойното поле.