Пол Дохърти - Дверите на ада

— „Ликийски царю, разпръсни вред със златна тетива“ — изсъска Аристандър.

Хорът започна отново:

„Ликийски царю, разпръсни вред със златна тетива на помощ всепобедните стрели!

И ти прати ни, Артемидо, своите пламтящи факли, с чийто плам летиш в ликийските гори!

И бога с повезката златна, чието име носи градът ни, Бакха виноок, спътника на шумните менади, като съюзник аз зова.

С пламнал боров клон в ръка ела против презрения от боговете!“

Генций, облечен в сива роба и с трагична маска, излезе от двора и застана под навеса.

„Ти молиш. И послушаш ли ми думите, и бога почетеш ли тъй — желаното ще имаш: помощ в злото и спасение.“

Теламон гледаше запленен. Въпреки комичния вид на Хора, Генций имаше невероятно актьорско присъствие и силният му скръбен глас внушаваше вълнуващия трагизъм на пиесата. Когато той заговори, Черния Клит спря да се смее и се изправи, за да чува по-добре. Касандра захлипа тихичко. Размяната на реплики между Хора и главния герой Едип звучеше като омайваща мелодия. Дори слугите и простите войници гледаха с отворена уста. Теламон оцени гения на Генций — позата му, начинът, по който се движеше, гласа му, който придаваше живот на всяка дума. Беше толкова погълнат от пиесата, че не чу писъците, докато един помощник от кухнята с мазно лице не изтича насред двора.

— Готвачът е зле! Готвачът е зле! — викаше то. — Елате бързо!

Александър се обърна и щракна с пръсти към Теламон, който тихо се извини на Генций, пресече импровизираната сцена и забърза през двора. На вратата на кухнята се бяха струпали прислужници. Едно момиче пищеше и размахваше ръце. Пекарят, покрит от главата до петите с брашно, се опитваше да го успокои.

— Какво става? — попита лекарят.

Пекарят махна неопределено към изпълнената с пара кухня. Теламон предпазливо пристъпи вътре. Касапинът се беше свил зад една маса с окървавен нож в ръката и опулени от страх очи. Момчето, което въртеше шишовете, беше стиснало в ръце малко гърне и се олюляваше напред-назад. Лекарят се огледа. От гредите над една от импровизираните пещи висеше пушен бут. Лук и други зеленчуци бяха нанизани на връзки по белосаните стени. Чу стенание и спря до масата. На другия край на помещението имаше открито огнище, разположено под дупка в покрива, която служеше за комин. Огромен бронзов казан, пълен с вода, кротко къкреше върху жаравата. Близо до него имаше голяма глинена делва. Между тях лежеше готвачът и тялото му се гърчеше в спазми.

Когато Теламон забърза към него, Касандра също влезе в кухнята. Горещината от огнището беше непоносима. Теламон хвана готвача за рамото и го издърпа встрани. Мъжът се задушаваше, лицето му беше прежълтяло, устните — леко посинели. Бузите и вратът му изглеждаха подути, плътта му беше лепкаво студена, очите му се въртяха в орбитите.

— Какво има?

Струйка бяла пяна потече от устните на готвача към брадичката. Теламон със сила отвори устата му и бръкна вътре, но не успя да открие нищо.

— Пристъп ли има? — попита Касандра. — В името наАполон, Теламоне, погледни му дясната ръка!

Лекарят видя четири подутини малко над лакътя на готвача. Хвана китката му и потърси пулса. Беше слаб и неритмичен като пърхане на пеперуда, която се бори за живота си. Дясната му ръка беше подута. Теламон внимателно я опипа.

— Змиорките — прошепна готвачът. После потръпна и смъртта го накара да замлъкне навеки.

Лекарят се изправи. Във високата глинена делва стояха навити телата на змиорките, черната им люспеста плът още беше мокра. Той отстъпи, когато пекарят, едър червендалест мъж, бързо пристъпи в кухнята.

— Какво стана? — рязко попита Теламон.

— Приготвяше храна за царя. Змиорки. Нали знаеш, специалитетът му. Пече ги в купи с риган и черници.

— Да, да, продължавай.

— Бръкна да вземе змиорка и изкрещя, после падна на земята. Цяло чудо е, че не разля казана.

Теламон грабна дългия прът, обвит от едната страна с кърпа, който използваха, за да разбъркват казана.

— Ами готвачът! — изхленчи пекарят и посочи проснатата фигура.

— Нищо не мога да направя. — Теламон вече се досещаше какво беше станало. — Ухапан е поне четири пъти. На едно ухапване може да се противодейства, но не и на четири. — Той внимателно бръкна с пръта в съда със змиорките и ги разбута.

— Но те са мъртви! — извика пекарят и се приближи. За миг Теламон зърна жълто-черно люспесто тяло, което се движеше между змиорките.

— Какво има? — Клит влезе наперено в кухнята.