Пол Дохърти - Дверите на ада

— Е, докъде стигна? — попита Мемнон.

Евнухът отвори кожената торба и подаде на Оронтобат, Ефиалт и Мемнон по едно парче прясно изписан пергамент.

— Както ще забележите, господари мои — започна той, — азбуката е подредена в пет реда и пет колони. — Мемнон заразглежда написаното. — Под тях са първите цифри от ръкописа на Питий. Записал съм и онова, което научихме от Памен — загадъчното споменаване на числото пет и буквата епсилон — петата буква от азбуката.

— Какво откри? — настоя Мемнон.

— Памен е установил нещо много важно. Преписал е цитат от пиеса на Софокъл и е оградил всички букви „е“в него. Същото е направил и със стихове от „Илиада“.

— И? — Мемнон прикри вълнението си.

— Това е само теория — небрежно продължи Евнухът, — но според мен Памен е преценил, че буквата „е“ е най-често срещаната във всички документи. — Той се усмихна подкупващо на Оронтобат. — Разбира се, това може би не се отнася до персийския.

— А за гръцкия? — попита Ефиалт, привеждайки се напред.

— Определено.

— Ако те разбирам правилно… — Мемнон беше забравил жегата. Вече не усещаше аромата на цветята, жуженето на пчелите и далечните шумове от двореца или онези от града, които долитаха над стените. Почувства, че е на път да узнае невероятна тайна, за която Александър би дал мило и драго.

— Както явно се досети, господарю — поласка го Евнухът, — щом „е“ е най-често срещаната буква, трябва да търсим и числото, което се повтаря най-много в ръкописа на Питий.

— И то е?

— Може би 54, но не мисля, че то означава „е“.

— Почти си го разгадал, така ли? — каза Мемнон. — Щом откриеш кое число означава „е“, ще разбереш на кои букви съответстват и останалите.

— Именно. — Усмивката на Евнуха се стопи. — Но до сега не успях да го направя.

— Защо?

— Не знам, това се опитвам да разбера. Питий трябва да е знаел, че някой ден някой ще стигне до същото заключение като мен. Затова е усложнил тайнописа си, за да защити буквата „е“.

— Обясни!

— Господарю, погледни ръкописа. Първите числа са следните: 45 : 64 : 54 : 33 : 34 : 11 : 53 : 11 : 52 : 23 : 33 : 34 : 54 : 0 : 23 : 54 : 54 : 44.

— 54 се повтаря четири пъти — промърмори Ефиалт. — Но ако то не съответства на най-често използваната буква „е“, тогава къде е тя?

— Скрита, добре защитена — отвърна Евнухът.

— Но как? — попита Мемнон.

— Може би от квадратчето между 54 и 23?

— И?

— Може би Питий умишлено е избрал в началото на ръкописите думи, в които да отсъства буквата „е“? Или…

— Или — прекъсна го Мемнон — не си сигурен дали 54 не означава „е“.

— Може да е 23 — промърмори Евнухът. — Или пък и това да е заблуда.

— Още колко време ще ти трябва? — Затворникът разпери ръце.

— Господарю, сигурен съм, че за няколко дни ще успея да го разчета.

— Ако го направиш — усмихна се Мемнон, — ще напуснеш Халикарнас по-богат, отколкото пристигна.

— А ако се провалиш — намеси се Ефиалт — ще насечем тялото ти на парчета и ще ги изстреляме с катапулт в лагера на македонците!

— Убийство ли е?

Александър седеше на земята в обвитата с лози беседка, облегнат на дървената пейка. Теламон седеше срещу него, Сарпедон — до него. Готвачът, който още хлипаше, беше коленичил от лявата му страна. Александър се беше опитал да го утеши, но само предизвика нови пристъпи на плач. Теламон погледна през рамо. Хефестион и Касандра стояха до басейна и тихо разговаряха. Някъде в къщата Генций репетираше репликите си. Аристандър очевидно беше довел Хора си, за да допълни работата на великия актьор.

— Убийство е — отвърна Теламон, поглеждайки назад. — Смъртоносна отрова, която мирише и има вкус на бадеми. Дестилат от отровни растения, който може да бъде закупен във всеки град. Истинската жертва е трябвало да бъде Сарпедон.

— Трябва да е било така — подкрепи го спартанецът. — Трябва да замина за Заливчето на Хера. Някой е искал да ме спре.

— Горкото ми детенце! — Готвачът свали ръце от лицето си. Александър щракна с пръсти към Теламон и се изправи.

— Оставям това на теб.

Царят се отдалечи по тревата и повика Хефестион. Лекарят се изправи, седна на дървената пейка и се загледа към двамата приятели.

— Сарпедон, къде видя момичето?

— Вадех вода от кладенеца, когато тя дойде. Знаеш, че я харесвах. Казах й, че скоро ще замина. — Той сви едното си рамо. — Признавам, че флиртувах. Помолих я да ми донесе хляб, сирене и чаша вино с вода навън. Надявах се да ми даде целувка на тръгване. После отидох в конюшните да се погрижа за коня си.