Пол Дохърти - Дверите на ада

— Готвачо — Теламон тихичко го повика. — Дъщеря ти е мъртва. Много съжалявам. Можеш да оплачеш тялото й. Но нали искаш възмездие?

Готвачът отново откри лицето си и се опита да овладее риданията си.

— Бил си в кухнята. Сигурно си видял дъщеря си да приготвя храната. Пресни ли бяха хлябът и сиренето?

Готвачът кимна.

— Остави ги на масата — каза той, хлипайки — и ги покри с ленена кърпа. Попитах я за кого са, тя ми каза, че са за Сарпедон. Аз печах хляб.

— Някой влезе ли през това време?

— Всички, дори червенокосата ти приятелка — отвърна заядливо готвачът.

— Значи всеки е можел да повдигне кърпата, да вземе сиренето и да го замени с отровно.

Готвачът се съгласи.

— Да, всеки би могъл — призна той. — Господарю, при мен е винаги така, хора влизат и излизат, искат храна. Войници, които са вечно гладни, царят и неговите приятели…

— Ти влиза ли в кухнята, Сарпедоне?

Спартанецът поклати глава.

— Не съм. Разбрах какво е станало, едва когато чух, че вдигнаха тревога. — Той сви рамене. — Сигурно се е върнала да провери дали съм дошъл и е решила да хапне от сиренето. Ако не го беше направила — спартанецът се изправи, — сега моят труп щеше да лежи под платното в пристройката. Теламоне, трябва да тръгвам.

Лекарят дочу от конюшнята, че вече приготвяха конете.

— И аз трябва да вървя — промърмори готвачът. Изправи се и се запрепъва по тревата като човек, когото водеха на екзекуция.

Лекарят повдигна подноса и махна ленената кърпа. Виното и хлябът не бяха пипани, но от сиренето лъхаше смъртоносният, макар и приятен аромат на бадеми. Теламон повика един войник, покри подноса и му го подаде.

— Вземи това — нареди той — и го изгори, без да го докосваш!

Македонецът, набито селско момче, свали широкополата си шапка и почеса ниско подстриганата си глава.

— Не е ли опасно? — възрази той.

— Прави каквото ти казвам — настоя Теламон. — Не докосвай нищо, просто го изгори.

Войникът се отдалечи. Лекарят отиде до басейна, изми ръцете си и ги избърса в туниката си. Върху него падна сянка.

— Не се стряскай — обади се Касандра, — но има още един убит.

Теламон рязко се извърна. Помощничката му посочи към дърветата.

— Помниш ли котката на Памен? Някой я е занесъл в овощната градина и я е пребил до смърт с тояга. Току-що открих тялото й. Накарай войниците да изгорят и нея.

— Защо му е на някой да убие котка?

— Не знам — промърмори Касандра. — Може би няма връзка. Нямаха ли македонците поверие, че котката носи нещастие? Че е създание на мрака?

Теламон се изправи и се върна в беседката. Касандра седна до него. Чуха как Сарпедон и отрядът му тръгнаха сред тропот на коне и звуци на тръба.

— Ще успеят ли да свалят обсадните машини? — попита тя.

— Да, Александър винаги получава онова, което иска. — Теламон присви очи и се загледа в една пеперуда, която кръжеше над тревата. — Ще стигнат на брега по здрач. Когато утре по това време Мемнон погледне от стените на Халикарнас, го чака голяма изненада.

— Видях Птолемей да тръгва за скалите на Ниса.

— Чудя се какво ли е намислил Александър — казаТеламон. — Умът му е като мозайка, съставена от малки парченца. Трябва да ги събереш и подредиш.

— Някой се е опитал да спре Сарпедон.

— Но кой? — попита Теламон. — Лесно е било да влезе в кухнята с парче сирене и да го смени с другото. — Той замълча. — И така, какво знаем, Касандра? Имаме загадъчното падане на Памен от прозореца. Някой се опита да ме убие със змиите. А сега и тази нещастница, която по погрешка е изяла сиренето, предназначено за Сарпедон.

— Защо са искали да го убият? — попита Касандра. — Знам, че ще води отряда до Заливчето на Хера, но това нее голяма тайна.

— Може би е видял нещо необичайно, но още не се е усетил? Знаем, че Памен е бил жив рано сутринта. Бес може да се е промъкнал в стаята му или пък жрецът Херолда се е върнал? Дали Сарпедон не е видял някого от тях?

— Разбира се, а да не забравяме и нашия велик актьор. Чувам го чак оттук. — Касандра се разсмя. — И жена му, която крие толкова тайни.

— Да — съгласи се Теламон. — Имаме само тяхната дума, че Демерата не е била в стаята на Памен. Чудя се къде се е разхождала. Спомняш ли си, че същата вечер и ние с теб излязохме в градината, за да не стоим в мрачната вила? Но изобщо не я видяхме. Ами убитата котка? Защо му е било на някого да убива бедното животно?

— Може да е било жертвоприношение — промърмори Касандра. — Още имам съмнения за Херол — добави тя. — Очите му шарят и е потаен.