Пол Дохърти - Дверите на ада

— Това беше глупост — обади се Солан. — Царят можеше да бъде убит.

— Да, но не беше — отвърна Теламон по-остро, отколкото беше възнамерявал. — За разлика от Памен.

Сарпедон се присъедини към групата и седна, стиснал чашата. Теламон застана пред тях като учител пред ученици.

— Ще ви кажа какво знам за Памен. Бил е персийски шпионин, вероятно маг, жрец в някой от храмовете им. Не, не — той не се остави да го прекъснат, — работел е, за да разгадае ръкописа на Питий и същевременно е наблюдавал останалите, за да се опита да научи нещо от тях, ако е възможно.

— И успял ли е? — попита Касандра.

— Какво искаш да кажеш? — ядосано попита Бес.

— Познавам писарите — заяви Теламон. — Всеки от вас иска да е този, който ще разчете тайнописа. Работите заедно, но всеки мечтае заслугата да бъде негова. Казахте ли нещо на Памен?

— Не може да сме му казали нещо, което и самите не знаем — мрачно отвърна Солан.

— Памен със сигурност не ни е казвал нищо забележително — добави Бес.

— Много добре. Сутринта, когато е бил убит — продължи Теламон, — Памен е бил в стаята си. Ходил ли е някой при него?

Хорово отрицание посрещна думите му.

— Но, Бес, ти каза, че някой е минал по галерията покрай стаята ти. Трябва да си чул вратата на Памен да се отваря и затваря. По кое време беше това?

— Не знам — заекна младият писар. — Слънцето беше изгряло. Бях ходил до кухнята. Сарпедон вече работеше в градината, видях го през прозореца си.

— Не съм ходил там — намеси се спартанецът със завален глас и изпъна покритите си с кал ездитни ботуши. — Бях обут с тях. Щях да оставя кал по целия коридор и в стаята.

— Слезе ли Памен долу? — попита Теламон. — В кухнята за храна или напитка, или пък в градината?

— Казахме ти — отвърна Солан. — Памен беше много потаен. Щом е бил шпионин, сигурно сутрин се е молел на изгряващото слънце или на бога, който е почитал.

— Бес — обърна се Теламон към пребледнелия млад писар, небръснат и със зачервени очи, — твоят прозорец е зад подпорите. Би могъл да минеш по корниза и да отидеш до стаята на Памен.

— Просто така? — Бес щракна с пръсти. — Без да сваля натрупаната кал? И докато Сарпедон ме гледа от градината? И, разбира се, Памен не би ми отказал да вляза през прозореца.

Теламон извинително се усмихна.

— Просто проверявах една теория.

— Важното е — заяви Сарпедон — кой е бил човекът, който е отишъл по коридора при Памен.

— Аз си бях в стаята — заяви Бес, — така че не съм аз. Сарпедон беше в градината. — И той погледна обвиняващо Херол и Солан.

— Трябва да си бил ти. — Главният писар посочи жреца. — Няма кой друг да е. Не чух никой да минава покрай стаята ми, а твоята е до тази на Бес.

Теламон скри изненадата си колко бързо работеше умът на стария писар. Погледна Херол — не се беше сетил за това.

— Щом не съм чул никого — продължи развълнувано Солан, — значи си бил ти, Херол. Нещо повече — Солан размаха ръце, — мога да докажа, че през по-голямата част от утринта се разправях с готвача за храната и провизиите. Той непрекъснато се качваше и слизаше по стълбите, беше ужасно досаден и ми додяваше с въпросите си!

— Аз… — заекна Херол. — Аз… признавам, че отидох до стаята веднъж. Почуках на вратата, но никой не отговори. Опитах се да отворя, но беше залостено.

— Това е странно — обади се Бес. — Не съм те чул да викаш или да чукаш.

— Още по-странно е — отсече Солан, — защото Памен никога не залостваше вратата си или поне твърде рядко. Не мога да разбера защо го е направил точно сутринта на убийството си.

— Кълна се, че говоря истината. — Жълтеникавото лице на жреца беше поруменяло, бадемовидните му очи блестяха. — Отидох да видя Памен. — Той си пое дълбоко дъх. — Бях ходил при него предишната нощ. Вратата на стаята му беше отворена, затова влязох. Щях да си тръгна веднага, но видях парче пергамент на пода. Стана ми интересно и го вдигнах. — Той извади от кесията си пожълтял пергамент с окъсани ъгли и го подаде на Теламон. Ръката му трепереше.

— Трябваше да ми го кажеш по-рано. — Лекарят погледна пергамента. — Това е азбуката. — Той го подаде на Касандра. — Дай на останалите да го видят.

— Подредил е буквите от азбуката във формата на квадрат — промърмори Солан. Беше развълнуван от видяното. — Опитвал се е да открие ключа към тайнописа. Вижте! — и той го подхвърли обратно.

Теламон го огледа по-внимателно. Буквите бяха грубо изписани в квадрата.

— Ръкописът на Питий се състои от числа. — Солан беше толкова заинтригуван, че не можеше да стои на едно място. — Може би това е ключът.