Пол Дохърти - Дверите на ада

— В такъв случай — въздъхна лекарят — говорим за човек, който е бил в стаята на Памен, когато пристигнахме и е излязъл от друго място.

Царят вдигна глава, за да охлади вятърът лицето и врата му.

— Но няма стълби — продължи Теламон. — Претърсихме вилата от долу до горе.

— Ами въже? — попита Александър. — Някой като Сарпедон би могъл да се покатери там и тайно да влезе през прозореца.

— И Памен просто му е позволил да влезе? — Теламон поклати глава. — Ако Сарпедон е изхвърлил Памен през прозореца и после е слязъл по въже, е трябвало да го отвърже. Не виждам как е станало това. — Лекарят присви очи. — Нещо повече, ако Сарпедон се е покатерил, е можело да го видят от градината или от съседните стаи. И как се е качил, когато ръцете му бяха превързани и с ръкавици? — Теламон изтри потта от челото си. — Не, Сарпедон беше с нас. Превързах му ръцете. Отиде да си намери ръкавици, а после се зае с градината, нямаше нищо подозрително. По-вероятно е да е станало по онзи корниз. Достатъчно широк е, за да може убиецът да мине по него, да влезе в стаята на Памен и да го причака там. Може би се е спотаил някъде и когато Памен е влязъл, е изчакал да отиде до прозореца, за да храни птичките. Тогава го е бутнал, взел е каквото е искал и се е върнал обратно по корниза до някоя стая. Във всеки случай — заключи той — това означава, че или Бес е убиецът, или че трябва да знае кой е минал покрай отворения му прозорец, за да влезе в стаята на Памен.

Александър откъсна стръкче трева и го захапа. Теламон си представи външната стена от задната част на вилата — отворените прозорци, включително този на Памен; убиецът, който върви по мръсния, обсипан с птичи изпражнения корниз.

— Мисля, че нещо греша — въздъхна лекарят. — Корнизът е на прекалено видно място — Памен щеше да го види или да го чуе. Освен това — Теламон облиза устни — прегледах корниза и не открих следи някой да го е използвал.

Един войник извика. Гласът му беше силен и ясен. Теламон вдигна очи и внезапно осъзна, че беше пропуснал възможното участие на Генций и Демерата.

— Добре — Александър се изправи. — Още ли ти е зле? Теламон се усмихна.

— Не, вече не.

— Добре. Да се връщаме във вилата. Заспускаха се по хълма. Конниците, които стояха в кръг и шумно разговаряха, посрещнаха царя с вдигнати мечове и боен вик. Александър вдигна за поздрав и двете си ръце.

— Видяхме укрепленията на Халикарнас! — извика той. — И Мемнон ни видя. Той не може да избяга, затова ще се върнем и този път стените няма да го защитят!

Силен вик посрещна думите на царя. Доведоха коня му. Той се метна на него, сякаш нямаше никакви грижи, дръпна юздите, принуди коня да се вдигне на задните си крака и се завъртя, за да приеме овациите на хората си.

Александър и приятелите му поеха през полята. Останалите се качиха на конете и под заповедите на командирите си се строиха по отряди. Царят препусна в лек галоп и колоните конници го последваха по прашния път, който водеше надалеч от Халикарнас.

Когато се върнаха във вилата, Теламон и Касандра се заеха с ранените. Според списъците бяха изгубили поне две дузини мъже и 30 коня. Повечето от раните бяха получени от мечове и ками, имаше също ожулвания, счупени или навехнати крайници. Теламон сформира импровизирана болница в една от градините и организира няколко прислужници, които се грижеха за по-дребните порязвания и охлузвания, докато те с Касандра превързваха сериозните рани. С помощта на тежко хиоско вино, сол и мед Теламон почистваше нараняванията. Завивките от леглата бяха накъсани за превръзки, чупеха се колове, за да направят от тях подходящи шини. И Теламон, и Касандра бяха свикнали да работят в полеви условия. Тя спазваше хигиената, изисквана от лекаря, като постоянно миеше ръцете си с гореща вода и ги бършеше с чисти парцали, които след това изхвърляше.

— Защо правиш това? — попита един от войниците, докато Теламон превързваше дълбокото порязване над коляното му.

— Всички ми задават този въпрос — отвърна Теламон. — Не мога да ти отговоря съвсем точно. Египтяните смятат, че въздухът предизвиква замърсяване и че цялата мръсотия и гной трябва да бъдат премахвани. — Той изля тежко вино, примесено със сол върху крака на мъжа. Преди виното да достигне до оголената рана, войникът се напрегна и стисна зъби, за да не извика.

— Това е добре — окуражи го Теламон. — Когато раната загнои, започне да позеленява и замирише, тогава трябва да крещиш.

Той намаза раната с мед и я превърза не много стегнато с ленени ивици.