Пол Дохърти - Дверите на ада

— Знам за какво намекваш — извика Клит, който се беше проснал в тревата до Хефестион. — Негодниците ни очакваха.

— Сред нас има предател. — Александър се усмихна на лекаря.

— При теб винаги има предатели — отвърна му Теламон. — Знаеш за някои от тях — например Памен.

— Умрелият писар?

— Разбрах снощи, преди да ме повикат да ти помогна. — Теламон изтри белия прах от бузите си. — Бил е маг, персийски жрец, нападателите са откраднали трупа му. Подозирам, че убиецът му е оставил и някакви документи близо до него.

— Но защо персите са взели тялото?

— Защото е бил маг, жрец на Свещения огън. Носел е пръстен и печат. — Теламон посочи към Халикарнас. — Сега, когато пак се срещнах с персите и имах честта да подновя запознанството ни, подозирам, че някъде по тялото му е имало знак на Ахурамазда. Вероятно върху главата, където косата я е скривала.

— Да, това е обичайното място — отвърна Александър. — Персийските магове бръснат лицата и главите си, за да не се замърсяват. Значи — продължи той, — Памен е бил персийски шпионин в двора на царица Ада?

— Беше скрил пръстена и печата си — отвърна Теламон, изправи се и застана до царя. — Памен се е престорил, че е гръцки писар. Вероятно е записвал всичко, което е научавал, но това е само част от истинската загадка.

— Има още някой?

— Трябва да има. — Лекарят избърса устни с опакото на ръката си. — По някакъв начин убиецът е съобщил на персите, че ще пристигнеш във Вилата на Кибела, когато Памен е бил убит и тайният ръкопис скрит някъде около тялото му.

— Знаел ли е убиецът, че Памен е бил маг?

— Възможно е, този въпрос още ме обърква. Както и да е, персите пристигнаха снощи. Взеха трупа на Памен. За тях той е свещен. Отнесли са и тайните му записки, както и сведения, че македонският цар може би ще отиде с неголям отряд да огледа укрепленията на Халикарнас.

— Глупаво ли постъпих, Теламоне?

— Много — отвърна лекарят. — Можеха да избият всички ни.

— Какво мислиш за нашия предател? — прошепна царят.

— Той е човек, който работи за себе си и не дава пет пари за гърците или персите. Може би е убил Памен, защото го е смятал за съперник, както и за да получи информация за господарите си. Може да им е изпращал през цялото време съобщения, че работи сам. Никой не е имал право да му съперничи.

— Тогава кой е? — попита Александър.

— Може да е всеки. — Теламон направи гримаса. — Интересно е, че Сарпедон дойде тук тази сутрин — можеше да го убият. От друг свидетел знам, че той видял фенер, с който снощи са давали сигнал на персийските нападатели — струва ми се, че спартанецът е извън подозрение.

— Освен това е неграмотен — добави Александър. — Не би могъл да оцени стойността на ръкописа на Питий. Той вдигна тревогата снощи. И още нещо — царица Ада гарантира за него. Когато бягала от Халикарнас, Сарпедон и помогнал. Ако се върне в града, ще бъде осъден на смърт. Персийските власти го издирват жив или мъртъв.

Теламон се замисли върху думите на царя. Сарпедон беше в градината с него и Касандра, когато Памен беше убит. Нещо повече, превързаните му ръце в ръкавици щяха да му попречат в борбата с млад човек като убития.

Александър седна и направи знак на лекаря да го последва.

— Не е ли време да тръгваме? — попита Теламон. Царят поклати глава.

— Сега персите няма да ни последват. Страхуват се от засада. Не знаят каква сила ще излезе на среща им. Не, те ще се скрият зад стените и ще чакат ние да ги нападнем. Говореше за хората, с които беше във вилата?

— Първо, Солан, главният писар — човек, недоволен от всичко и много амбициозен. Жрецът Херол е бил пратен да наблюдава останалите, но той също може да има мотив за убийство. И най-накрая, младият Бес.

— Може ли някой от тях да е хвърлил Памен през прозореца?

— Възможно е. По това време всички бяха във вилата.

— Доколкото знам, вратата на стаята е била залостена.

— Да, и това е много чудно — промърмори Теламон. — Знаем със сигурност, че някои неща, включително един стилус, са били изнесени от стаята на Памен. Когато открих трупа му, плътта беше студена, кръвта се съсирваше. Реших, че е хвърлен от стаята си, но е възможно да е бил убит на друго място, а после трупът да е бил преместен и следите от кръв почистени.

— Не съм съгласен! — Александър удари с юмрук по дланта си. — Стаята на Памен е била заключена и залостена: трябва да е бил убит там. Ти си много наблюдателен, Теламоне, щеше да забележиш, ако трупът е бил местен.