Пол Дохърти - Дверите на ада

Теламон сгъна пергамента и го прибра в своята кесия. После се наведе към Херол.

— Знаеше, че това е важно, нали? Жрецът кимна.

— Вчера сутринта си се върнал при Памен, за да го питаш какво означава.

Херол облиза сухите си устни.

— По-голямата част от нощта не спах, опитвайки се да приложа написаното към ръкописа на Питий — прошепна той, — но нищо не се получи. Реших да се върна и да попитам. Бях любопитен да узная — той ядосано се огледа — защо Памен не ни е съобщил за откритието си. Не исках да вдигам шум и почуках съвсем леко на вратата му, затова никой не ме е чул. После опитах да отворя. Беше заключено, но дъските скърцаха. Памен трябва да беше там, но не искаше да отвори. Върнах се на пръсти до собствената си стая. После всички се събрахме в тъкачницата. Когато Памен беше открит мъртъв, не знаех какво да правя. Реших, че ще е най-добре да си мълча. Щях да ти кажа… — Гласът му секна.

— Сарпедоне — Теламон се обърна към спартанеца, който беше полузаспал, — докато работеше в градината онази сутрин, минавал ли си от тази страна?

— Само веднъж, преди да се одера на дивата роза. Помня, че капаците на прозореца на Памен бяха отворени, но не видях нищо необичайно, иначе щях да вдигна тревога!

— Забелязал ли е някой от вас нещо необикновено?

— Млякото — обади се Солан. — Прокисналото мляко.

— Той протегна врат, долната му устна се издаде напред.

— Когато се събудих тази сутрин, излязох в коридора. Навсякъде миришеше на мляко, което беше разлято най-горе на стълбищата. Изпратих готвача да го почисти. Той твърдеше, че никой прислужник не го е занесъл горе.

— Разбира се! — възкликна Теламон. — Котката! Памен се е грижел за нея, нали? Давал й е да пие мляко.

— Много странно — заяви Солан. — Памен беше много чист и подреден. Ако той беше разлял млякото, щеше да измие пода. Козето мляко мирише ужасно, когато прокисне.

— И?

— Разпитах готвача. Той не помнеше никой от прислужниците да е носил мляко горе. Всъщност те са изрично предупредени да стоят далеч от стаите ни.

— Защо? — попита Теламон.

— Защото са любопитни като свраки и крадат всичко! Нямам им доверие.

— Някой от вас ли донесе това мляко? Всички в групата поклатиха глави.

— Трябва да е било донесено предишната вечер — заявиСолан.

Теламон си спомни купата, която беше открил в стаята на Памен.

— Нахранил е котката, но не го е донесъл сам от кухнята?

Солан поклати глава.

— „Жители на Тива, приемете моите почитания и тези на моя спътник“ — разнесе се нечий глас.

— О, не — изстена Бес.

Генций и Демерата се появиха иззад ъгъла на вилата. Високият слаб актьор беше облечен в камилската си роба и стискаше малка лозова пръчка. Очите му бяха затворени, едната ръка — протегната напред.

— Знаете ли откъде са тези редове? — Актьорът отвори очи и ги погледна гневно.

— Думите на Тирезий, слепият прорицател от Тива — отвърна Касандра.

— Изпратих да те повикат — каза Теламон. — Защо се забави толкова дълго?

— Бях в шатрата на царя — отвърна актьорът, стиснал пръчката, сякаш беше символ на висок сан. — С Демерата се подготвяме за представлението.

— Видя ли нещо необичайно сутринта, когато Памен беше убит?

Актьорът поклати глава.

— Ходи ли в стаята му? — попита Теламон. Демерата стоеше зад съпруга си — очите й играеха, отнесеното й изражение заинтригува лекаря.

— Е, добре — каза той и се изправи. — Ако някой си спомни нещо… — Той погледна към прозореца. Зад него останалите от групата също станаха, бъбрейки помежду си. Теламон погледна през рамо.

— Генций, Демерата, бихте ли останали? Той изчака останалите да се отдалечат.

— Искаш да говорим насаме, лекарю?

— Точно така. Вашите стаи са в отсрещната част от къщата.

— Имаме обща стая — отвърна Генций.

— Кой от вас пие козе мляко?

Актьорът примигна и се усмихна принудено.

— Аз, заради гласа си. То е мазно и…

— Занесе ли козе мляко в стаята на Памен през нощта преди убийството му? — Актьорът се раздвижи, сякаш се канеше да се обърне. — Можеш да си тръгнеш, но ще те накарам да се върнеш. Занесъл си горе козе мляко, нали?

Демерата мушна ръка под тази на съпруга си и ноктите й се впиха дълбоко в плътта му.

— Готвачът в кухнята не си спомня никой от нашите писари да е слизал за мляко, нито прислужник да му е носил горе. Но може да си спомни, че ти си слязъл и си си налял една купа, без да я пиеш. Занесъл си я в стаята на Памен. Толкова си бързал, че си разлял част от нея на стълбището. Защо ти е било нужно да правиш подобно нещо за човек, когото не си харесвал? Ако слуховете са верни, Памен е бил хвърлил око на красивата ти жена.