Пол Дохърти - Дверите на ада

Сарпедон покри очите си с ръце.

— Намерихме го в кладенеца. Ще откриеш от едната страна стълби от желязо. Точно над водата има корниз. Върху него се намира бронзово ковчеже с персийски дарици и македонско сребро.

— А обвиненията ми? — попита Теламон.

— Памен умря по начина, който ти описа. Решихме, че смъртта му ще бъде приета за злополука. Знаех, че е шпионин. Отидох в Халикарнас и предложих услугите си на Мемнон. Той каза, че ще ми плати, когато извърша нещо, което си заслужава. Но какво значение имаше? — Сарпедон въздъхна и в очите му проблеснаха палави искрици. — Животът е хазарт, лекарю. Всичко беше така, както каза ти. Аз рискувах и загубих. Наруших първото правило. Станах алчен. Ще ми обещаеш ли бърза смърт?

Теламон погледна командира на разузнавачите.

— Донесете съкровището!

Мъжът нареди на двама войници да отидат при кладенеца. Теламон се върна на мястото си до Касандра. В коридора Генций нададе тих стон. След малко войниците се върнаха и сложиха на масата покритото с кал ковчеже. Теламон вдигна капака и Касандра възкликна при вида на златото и среброто, които заблестяха пред очите им.

— Убийте го бързо!

Чуха се заповеди. Без да се съпротивлява, Сарпедон беше изведен от стаята. Малко по-късно някой извика, Сарпедон му отвърна, после настъпи тишина, прекъсната от глухо изтрополяване. Лекарят притвори очи. Командирът на разузнавачите се върна, мечът му беше окървавен.

— Изгорете трупа с останалите — нареди му Теламон. — Главата сложете в кошница и я изпратете на царя. Касандра, намери ми восък и здрава връв. — Той почука по ковчежето. — Царят ще бъде доволен.

Стаята се изпразни. Теламон сложи ръце върху масата и заоглежда помещението, вече толкова тихо и спокойно. Щяха ли тук, пред Дверите на ада, да бродят духове? Или щяха да последват войската? Щеше ли походът на Александър да бъде следван от нарастващата орда сенки на убитите, на онези, които бяха въвлечени в кървавия водовъртеж на неговите завоевания?

В този роман е описана обсадата на Халикарнас от Александър в края на лятото на 334 г. пр.Хр. Някои историци твърдят, че градът бил превзет не за седмици, а за дни и че битката била яростна и кървава. Мемнон, Ефиалт и Оронтобат били предпазливи и хитри командири: надявали се, че Александър ще изтощи войската си, опитвайки се да превземе високите стени на Халикарнас, че никога няма да успее да превземе града или дълбокото му пристанище. Александър отишъл да разгледа укрепленията, но се наложило да се оттегли набързо. Надявал се да завземе пристанището на Минд, но останал разочарован. Очевидно търсел някаква слабост в защитата на Халикарнас и редовно местел обсадните си машини на различни места. Трябвало да се справя и с внезапните нападения на войските на Мемнон, които нанесли значителни загуби на македонската армия. Последната голяма битка пред градските стени е подробно описана от очевидци. Когато успял да влезе в града, установил, че той е подпален.

Връзката на Александър с царица Ада тук е предадена достоверно, затова се съмнявам тя да е била виновна за пожара, унищожил града й. Подозирам, че той е бил запален, когато персите са се изтеглили в крепостите на пристанището. Именно бързият успех на обсадата, внезапните нападения на Мемнон и пожарът, избухнал точно преди Александър да влезе в града, са в основата на моя разказ. Мемнон и Ефиалт знаели, че не бива да нападат Александър на открит терен, но и двамата нарушили това правило при Халикарнас, за което Ефиалт платил с живота си. На няколко пъти, ако не била Старата гвардия на Александър, македонската войска щяла да бъде унищожена. Единственото обяснение за тактиката на Мемнон, бързото падане на града и последвалият пожар е, че Александър е имал нещо като „пета колона“ в Халикарнас, с която Мемнон и Ефиалт не са успели да се справят. Трябвало да се разправят с външния враг, преди да се обърнат към вътрешния. Според всички военни теории Мемнон и Ефиалт изобщо не е трябвало да отварят портите на Халикарнас и да се впускат в отчаяна контраатака. Най-подходящата съвременна аналогия е екипаж на танк, който напуска машината, за да върви пеш и да стреля с пистолети. Обсадата била тежка, както съм я описал, а проявата на двамата пияни македонци, които предизвикали нощна битка от чисто перчене и под въздействието на алкохола, е описана от Ариан и други автори.

Медицинските теории и леченията, споменати в романа, се основават на откъси от съчиненията на Хипократ от Кос и на други източници. Гръцките лекари може да не са осъзнавали цялата сложност на човешкото тяло, но били ревностни наблюдатели. Лекари като Теламон пътували из целия познат свят и придобивали знанията си от различни източници — всъщност, прототип на Теламон е един от лекарите на Александър, Филип.