Пол Дохърти - Дверите на ада

— Защо сме тук? — попита Сарпедон.

Касандра забеляза, че той е по-нервен и бдителен от обичайно.

— Ще ви разкажа една история — отвърна Теламон — за Халикарнас. Предишният му владетел Пиксадор прогонил сестра си, царица Ада, която потърсила убежище в крепостта Алинде високо в планините. Била изгнаница. Никой не се интересувал от нея. Нищо интересно не й се случвало, докато прочутият архитект, построил укрепленията на Халикарнас, не й предал странен документ, който впоследствие бил наречен ръкописът на Питий. Питий бил особен човек и хората започнали да разказват какви ли не неща за написаното от него. Че в него са описани подробно сериозни слабости на стените на Халикарнас, както и къде е скрил съкровището си. Всъщност ръкописът на Питий бил просто копие от негово писмо до Филип Македонски.

Сарпедон се обърна към Теламон, докато си играеше с кожената лента на китката си.

— Всички се интересували от съдържанието на ръкописа на Питий, особено владетелите на Персия, когато разбрали, че Македонецът се кани да нахлуе в западните им провинции. Халикарнас е най-голямото пристанище на Егейско море…

— Затова те се сдобили с копия от ръкописа — довърши Сарпедон.

— След битката при Граник — Теламон погледна спартанеца в очите — царица Ада решила, че е време ръкописът да бъде разгадан. Събрала около себе си група авантюристи, скитници, хора като теб, Сарпедоне — наемници, които били продали уменията или мечовете си. Онова, което царица Ада не знаела, било, че един от наетите писари, Памен, всъщност бил опитен персийски шпионин — жрец, който вероятно е работил за самия Митра — опитен писар, умел в разгадаването на тайнописи. Памен започнал да работи със Солан, Бес и техния пазач Сарпедон, спартански наемник. Царица Ада може и да е подозирала нещо, защото решила да наблюдава избраниците си с помощта на своя шпионин Херол.

— Това го знам — ухили се подигравателно Сарпедон. — Херол си пъхаше носа навсякъде.

— Да, и очевидно това е било известно на всички — каза Теламон. — Онова, което царица Ада не знаела, било, че ти, Сарпедоне, си влязъл в таен заговор с останалите. Защитата на Халикарнас не ви е интересувала. Какво значение би имало за теб, Солан или Бес кой владее града?

— Аз ли? — прекъсна го Сарпедон. — Мен ли обвиняваш?

— Ще докажа всичко — отвърна лекарят. — Интересувало ви е само съкровището на Питий и по-точно Вилата на Кибела, където някога е живял архитектът. Солан го е знаел и се е досетил, че ако Питий е заровил някъде съкровището си, то би го направил тук, а не в Халикарнас. — Лекарят сви рамене. — Сигурно е направил чудеса, за да изпратят точно тук него и писарите му. Сигурно всички вие сте убеждавали царица Ада, че е от значение да бъдете близо до македонската войска. И тя с радост се е съгласила, както и нашият цар. В крайна сметка царицата е смятала да си върне обратно Халикарнас, а вие сте щели да бъдете наблюдавани от македонците и от Херол. Прав ли съм?

Сарпедон небрежно кимна.

— Мога да изпратя вестители при царица Ада — продължи Теламон. — Убеден съм, че тя има копия от заповедите Солан да наеме тази вила. — Той замълча.

Генций слушаше внимателно. Понякога вдигаше глава или поглеждаше към тавана, сякаш думите на лекаря разкъсваха мъглата, обвила съзнанието му.

— Както и да е, пристигнали сте във Вилата на Кибела — продължи Теламон. — Всичко било наред, освен едно — Памен. Той бил потаен, но Солан, Бес и ти, Сарпедоне, сте разбрали, че напредва бързо с разгадаването на ръкописа. Подозирам, че вече сте били разбрали, че Памен е персийски шпионин. Открили сте и как се свързва с господарите си в Халикарнас — чрез метода „скютале“.

— Кое? — попита Сарпедон.

— Стига, стига — усмихна се Теламон. — Този метод е използван от спартанските командири, когато са си изпращали тайни съобщения. Взимаш прът дълъг около метър, увиваш го с пергамент, пишеш съобщението, после развиваш. Ако човек не знае за какво става дума или няма прът със същия диаметър, ще вижда само ивица пергамент със странни символи.

Ръката на Сарпедон посегна към ножа върху масата, но началникът на отряда разузнавачи го изпревари и му го грабна. Спартанецът се усмихна.

— Сигурно сте наблюдавали Памен — продължи Теламон — както котка миша дупка. Рано или късно той е щял да разчете ръкописа на Питий и да избяга. Не сте можели да допуснете това. Трябвало е да останете тук, за да намерите съкровището на стария архитект. Освен това Памен можело да открие нещо интересно, което да ви помогне в търсенето. Вечерта, преди да го убиете, Памен се е готвел да избяга, знам го от него — Теламон посочи към Генций. — Нещо по-важно, и ти си го знаел. Рано сутринта, докато трябваше да работиш в градината, Солан и Бес са отишли в стаята на Памен. Подмамили го на прозореца или може би самият той вече е стоял там, за да нахрани гълъбите. Памен бил арогантен. Знаел, че държи Солан и Бес в ръцете си. Нямало от какво да се бои. Бил открил ключа към ръкописа на Питий и се канел да избяга преди пристигането на македонската войска. И така, той стоял на прозореца. Ти, Сарпедоне, си бил в градината, за да ги пазиш. Солан и Бес, които били залостили тихо вратата зад себе си, блъснали Памен през прозореца. По-късно казаха, че не са чули нито шум, нито викове. Благодарение на Генций, който в този момент репетираше, сте били още по-сигурни, че никой нищо няма да чуе заради шума на цимбалите. Когато паднал, ти си изтичал бързо, за да се увериш, че е мъртъв и си дал сигнал на съучастниците си, че всичко върви по плана. Междувременно те претърсили стаята на Памен и взели всички интересни документи…