Пол Дохърти - Дверите на ада

— Но стаята беше залостена! — прекъсна го Генций. — Спомням си го много добре!

— Не, тя останала отворена — отвърна Теламон. — По-късно Бес съчини историята, че бил чул някой да ходи вътре — за да засили подозренията. Освен това е знаел, че Херол е искал да се види с Памен, така че спомена за тези стъпки, за да хвърли вината върху него.

— Вярно е — обади се Касандра. — Херол е влязъл, търсейки Памен, но и в двата случая, когато е попаднал в стаята, писарят е бил вече мъртъв и тялото му е лежало под прозореца.

— Херол не се интересувал особено от Памен — продължи Теламон. — Той просто се опитвал да събере сведения за своята царствена господарка. Взел закопчаните дисаги, възнамерявайки да ги върне обратно при удобен момент. — Лекарят разпери ръце. — Когато трупът на Памен беше открит, Херол решил да скрие дисагите в градината — и без това не открил в тях нищо интересно. Солан и Бес били взели всичко важно.

Сарпедон въздъхна дълбоко и се опита да стане, но командирът на разузнавателния отряд бързо извади меча си и го опря във врата му. Войниците също застанаха нащрек и посегнаха към оръжията си.

— На твое място щях да си седя — промърмори Теламон. — Сарпедоне, няма да ходиш никъде, докато не приключим докрай разказа за онази съдбовна утрин. У теб е бил дневникът на Памен — подозирам, че Солан ти го е хвърлил през прозореца. Скрил си го в градината, заровил си го под онзи трънлив розов храст. После дойде при мен и Касандра да превържем раните ти. Така щяхме да запомним, че си бил с нас, когато откриехме, че Памен е убит. През цялото време Сарпедон е бил в градината или си е превързвал ръцете — дребна цена за постигнатото.

— Нямаш доказателства! — Лицето на спартанеца беше разкривено от гняв. Сякаш за да напомни на лекаря за нараняванията си, той притисна ръка към лицето си.

— Сега знам, че Памен е искал да избяга. Затова е бил със сандали — иначе е стоял бос в стаята си. Дисагите му са били готови. Освен това е имал любовна среща с Демерата, на която й е казал, че заминава.

Когато чу името на жена си, Генций отново се разплака.

— Солан и Бес прегледали ръкописите на Памен набързо и ги преписали. А може и ти да си го направил, Сарпедоне. Не си невежата, за който се представяш. Разбираш от поезия. Знаеш, че си наречен на един син на Зевс, който се бил пред Троя. Но сега стигаме до най-интересната част…

Теламон стана и се приближи до масата под прозореца, откъдето наля вода на себе си и на Касандра.

— Памен работел за персите, а ти, Сарпедоне, за родоския отстъпник Мемнон, който ръководеше защитата на Халикарнас. Видя ли се с него? Подозирам, че е така. — Теламон не изчака отговора. — Предложил си му да шпионираш за него.

— Но според теб — извика Сарпедон — персите вече са имали шпионин — Памен!

— Познавам гърците и персите — отвърна Теламон. — Памен е работил за Митра и може би Оронтобат е знаел за него, но Мемнон не би пропуснал възможността да има свой собствен шпионин, който да му помогне да унищожи Александър. Теб лично не те интересуват нито Мемнон, нито Халикарнас. Искал си само да забогатееш, а Мемнон е щял да плати. И така — Теламон прокара пръст по ръба на чашата си — благодарение на теб и Памен, Вилата на Кибела е била под сериозно наблюдение. Всички знаем, че е така и че Памен е изпращал съобщенията си до града, оставяйки ги на някакво предварително уговорено място — под камък, в хралупа, в някой храст. Ти си действал по същия начин. Сутринта в деня, когато беше убит Памен, си съобщил на господарите си за това, както и че ще открият записките му под неговия труп. Осведомил си ги и че Александър ще пристигне във Вилата на Кибела с незначителна охрана.

— И защо е трябвало да го правя? — попита ехидно Сарпедон.

— Трябвало е — и Бес, и Солан са се съгласили с теб. — Теламон отпи от чашата си. — Трябвало е да увериш господарите си от Халикарнас, че въпреки смъртта на Памен, има кой да ги осведомява.

— Но не биха ли се ядосали те — намеси се Генций, — че шпионинът им е бил убит? Нали е бил жрец, маг?

— Разбира се. Но Сарпедон познава персите — те на всяка цена биха взели трупа на Памен. Затова е оставил ръкописа под него, след като го отнесохме в пристройката. Не знам как е обяснил Сарпедон смъртта на Памен — вероятно като злополука или пък е обвинил хората на Александър, Херол, мен или дори теб, Генций. Много изобретателно. Солан, Бес и Сарпедон унищожили един от съперниците си и се сдобили с откритото от него. Същевременно неговата смърт донесла на Сарпедон още по-голямото благоволение на господарите му от Халикарнас. Солан и Бес се заели с разгадаването на ръкописа на Питий, докато ти, като градинар, си претърсвал околностите на вилата за съкровището. Постепенно и останалите са се присъединили към теб. Сега си спомням, че Солан и Бес в един момент започнаха да работят навън. Защо, Сарпедоне? Беше ли претърсил Солан цялата вила, само за да открие, че съкровището не е там? Затова ли беше заповядал на прислужниците да не се качват горе? Не е искал някой зорък слуга да разбере какво става.