Пол Дохърти - Домина

Играеше ролята на демократ, горящ от нетърпение да освободи републиката от тиранина. Изведнъж се разсмя, сякаш усети, че театралничи и ни погледна изпод тъмните си, вити вежди.

— Кой ще нанесе удара?

— Няма да съм аз — заявих и станах. — Нито пък ще се закълна.

— И защо? — попита Агрипина.

Не отговорих и излязох на хлад в градината. Чух, че зад мен гласовете се повишиха, някаква врата се хлопна. Бях в лошо настроение. Надявах се, че Агрипина ще ме последва, но тя не го направи.

Мина поне час, преди да дойде при мен.

— Останалите смятат, че не може да ти се вярва — каза тя и седна до мен.

— Кажи им, че и аз не им вярвам.

— Какво означава това?

Агрипина пъхна ръка под моята и се доближи до мен. Усетих прекрасния й аромат, може би на сапун. Лек, приятен и траен.

— Вярвам им достатъчно — признах й. — Но не вярвам на Калигула. Той ви позволи да дойдете тук. Може да е луд за връзване, но сигурно подозира нещо и някой в тази вила навярно е негов шпионин.

Агрипина не беше на същото мнение. След два дни Калигула пристигна в разкошно украсена колесница, теглена от четири красиви червеникавокафяви коня. В гривите им бяха вплетени скъпоценни камъни, броните им бяха обсипани със свещени амулети. Беше сменил ролята и сега се смяташе за колесничар на боговете. Стоеше изправен като победител, който чака да получи лавров венец — с шлем на главата, камшик в ръката и гамаши в златисто и червено, които покриваха прасците му.

Разбира се, всички трябваше да го гледаме как препуска с колесницата нагоре-надолу из градините на вилата, предизвиквайки хаос всеки път, когато завиеше. Морави и лехи изчезваха, въртящите се колела смазваха нежните растения. Придружаваха го група преторианци и, разбира се, двете му сенки, германите Кастор и Полукс. Калигула бе истерично оживен. След известно време се умори от играта, слезе от колесницата, съблече се пред нас и влезе във вилата, за да се изкъпе и преоблече.

Агрипина го забавлява до късно през нощта. Опита се да прикрие притеснението си зад разкошно пиршество: дървени кокошки, в които имаше яйца, бяха поднесени на блюда; имаше съсел в сос от мед и маково семе, горещи наденички с кисели сливи на скара и семена от нар, диво прасе, варен шаран и големи кани с тежко фалернско вино. Калигула не ядеше, докато Кастор или Полукс не опитаха първи от ястието, независимо дали беше огромен омар, гарниран с аспержи, или миноги от сицилийските протоци. Дори набоде от трюфелите и вкусните гъби със собствения си нож. След известно време хвърли ножа на масата и се огледа.

— Заминавам за Германия — заяви той и млъкна, свел глава встрани. Отначало си помислих, че е изпаднал в някое от налудничавите си състояния, докато не чух дрънчене на метал и тропот на крака. Скочих, погледнах през прозореца и забелязах точици светлина пристигаха още войници. Появиха се факли, дочу се шум от тичащи крака. Чух писък от кухнята.

— Реших да допринеса за забавлението. Калигула спусна крака от кушетката и погледна злобно сестра си.

Агрипина запази самообладание. Усетих, че някой ме хваща за ръката. Кастор се беше промъкнал безшумно като котка зад мен. Той изсумтя и ми направи знак, че трябва да се върна на мястото си.

— Заминавам за Германия — повтори Калигула, — но преди да тръгна, трябва да се справя с предателите. Хайде, Прогеон, разкажи им.

Отвратителното малко чудовище скочи на крака. Като актьор, педантично заучил репликите си, той призна всичко. Агрипина седеше пребледняла. Лепид се опита да стане, но един от германските телохранители го бутна обратно. В мрака зад императора се отвори врата и чух свистене на изваждани мечове — идваха още войници от охраната му. Когато Прогеон свърши, Калигула заръкопляска — отначало тихо, а след това все по-силно и по-силно.

— Това е първата част от забавлението.

Сенека се закашля, беше се задавил с нещо.

— Не ми разваляй веселбата! — изкрещя Калигула. Изведете стария глупак!

Философът беше изкаран навън.

— Не го убивайте! — извика Калигула през рамо. Искам да гледам как ще умре нашият философ. Да видим дали ще приеме смъртта със същата невъзмутимост, с която приема живота. Лепид — Калигула се обърна отново към гостите. — Лепид — изгука той.

Сенаторът беше хванат и отведен пред императора. Калигула разчисти масата с крак, запращайки чиниите и чашите на земята. Лепид беше принуден да седне на ръба, обграден от Кастор и Полукс. Калигула взе ножа от подноса с прасето и с бързо движение го заби в дясното око на Лепид. Мъжът изкрещя и се опита да стане, но пазачите го държаха здраво.