Пол Дохърти - Домина

Калигула отказа да му повярва.

— Противоотрова е — настоя той.

Гемел разбра, че времето му е дошло и не му остана длъжен.

— Няма противоотрова срещу цезар — смело каза той.

Позволиха му да си тръгне от пира, но на другия ден изпратиха преторианци у дома му, за да го принудят да си пререже вените.

Поведението на Калигула ставаше все по-безумно и непредвидимо. Той присъства на сватбата на патрицианката Орестила, където седна до невестата и написа бележка на младоженеца: „Не се люби със съпругата ми“.

Нареди да отведат Орестила в собствените му покои и се ожени за нея. След няколко месеца се разведе, но й нареди да не се люби с друг мъж, докато той е жив. Понякога се държеше направо злобно. Направи чичо си Клавдий постоянен обект на шегите си. Замеряше го с костилки от маслини и фурми, слагаше чехли на ръцете му, когато заспеше пиянски сън. Калигула ревеше от смях, когато старият човек се събуждаше и посягаше да изтрие лицето си с ръце.

Агрипина не обръщаше внимание на тези неща. Тя се оттегли от двора, загрижена нищо да не попречи на наближаващото раждане на детето й. Момчето се роди през декември след тежко раждане. Поличбите бяха добри, но Агрипина ги пазеше в тайна.

— Сега не му е времето — прошепна ми тя — да напомням на лудия си брат, че в Рим има и друг цезар.

— Какво ще правим? — попитах аз.

— Трябва да изчакаме — отвърна тя. — Както с Тиберий на Капри.

Отначало се възхищавах на лукавството и хладнокръвието на господарката ми, докато две събития рязко не промениха настроението ми. През юни следващата година Друзила внезапно умря и мъката на Калигула беше показна, кървава и опасна. Тя бе удостоена с публично погребение и по време на официалния траур беше тежко престъпление да се смееш, да се къпеш, дори да вечеряш със семейството си. Калигула се опита да се утеши за загубата на сестра си. Ожени се за една аристократка с лошо име, Лолия Павлина, която държеше да се появява на вечерите, отрупана с бижута и перли на стойност милиони сестерции. Тя караше роба си да носи разписките от покупката им, за да показва на бъдещите си почитатели колко високо е оценена. Скоро Калигула се умори от нея и скъпата Лолия последва всички останали. След това се ожени за Цезония, жена със знатен произход и нисък морал, която вече имаше няколко деца от други съпрузи. Когато съобщих за това на Агрипина, гневът й беше колкото изненадващ, толкова и свиреп. Тя скочи от кушетката и захвърли обичайната си поза на оттеглила се благородница. Крачеше напред-назад из спалнята и удряше с юмруци по бедрата си.

— Той е луд, но все още може да му се роди дете! възкликна Агрипина. — Не забравяй, че Калигула е син на Германик. Може би е — добави тя полушепнешком.

— Извинявай, домина, какво каза?

Агрипина ме погледна през рамо и се усмихна накриво. После отиде и затвори вратата с ритник.

— Разглеждал ли си внимателно Калигула, Парменон? Прилича ли на мен? На Друзила? На Юлия? Майка ми го роди, но това не значи, че е син на Германик.

— Затова може да изгубиш главата си — прошепнах й. — А синът ти ще изчезне в някоя яма.

Сложих ръка на рамото й — когато бяхме насаме, тя ми позволяваше подобна свобода.

— Ще ме целунеш ли, Парменон? Ще ме любиш ли? — подразни ме тя.

Така и не разбрах какво щеше да стане, ако се бях опитал. Може би студенината й винаги ме е спирала. Агрипина се отнасяше към плътското привличане като гладиаторът към меч или щит — оръжие, което трябва да се използва.

— Или ще ме насилиш? — усмихна се тя. — Като Метел.

— Предупреждавам те — казах й, — Прогеон е в къщата. Той би те предал по всяко време.

— Глупости! Той е мой и винаги ще бъде.

— Ако чуе това, което каза току-що — продължих, ще го съобщи срещу пари на всеки от враговете ти, които няма да се поколебаят да го използват. И най-малкият намек, че императорът е незаконно дете ще ти донесе най-жестоко наказание.

Агрипина преглътна с мъка и се отдръпна от ръката ми. Отиде в един ъгъл и скръсти ръце като момиченце, гълчано от баща си.

— Чувала съм слухове — каза тя. — Дори мама веднъж го намекна. Сигурно, затова Калигула и горката Друзила станаха любовници — кръвната им връзка не е толкова силна. — Тя въздъхна. — Нея вече я няма. Мислех, че ще мога да разсейвам Калигула с една или друга жена, но Цезония е различна — тя е плодовита като кобила за разплод. Калигула е още млад. След петдесет години в Рим може да има цяла стая с Ботушчета. Тя потърка ръце. — Сигурна съм, че Цезония ще забременее, но не можем да позволим на нея, съпруга й или децата им да живеят.