Пол Дохърти - Домина

— Но той не умря от рани.

Калигула се усмихна, намигна и се почеса по носа.

— Не си видял какво направих после на трупа — отвърна той. — Позабавлявах се.

После се обърна, за да обсипе с лигави целувки Цезония. На лежанката пред мен Агрипина наблюдаваше внимателно тази червенокоса жена с червендалесто лице. Приличаше ми на кобра, която се кани да нападне. Когато си тръгнахме от пиршеството, тя се обърна към мен.

— Кучката е бременна! — прошепна тя. — Време е да действаме.

На другия ден с Агрипина отидохме при Калигула в разкошна колесница. Императорът носеше бронята на Александър Велики, открадната от Гробницата на завоевателя в Александрия. Настоя да се облече официално — с пурпурна наметка, поръбена със злато и украсена със скъпоценни камъни от Индия, както и корона от дъбови листа. После принесе жертва на Нептун и пое по импровизирания път. Карахме напред-назад и този ден, и следващия, докато изпитах чувството, че ще падна. Калигула възнагради войниците си и покани всички зяпачи на моста.

Тържеството беше безумно. Мнозина толкова се напиха, че изпопадаха — морето изхвърляше трупове върху пясъка седмици наред. Агрипина беше бясна не толкова от лудостта на брат си, колкото от факта, че може би той щеше да има наследник.

Когато се върнахме в Рим, тя взе решение:

— Калигула ще замине за Германия. Трябва да се постараем да не стигне дотам — и тя свали гривната от китката си. — Предай това на Лепид. Кажи му, че жребият е хвърлен!

Мевания е красиво местенце, на сто и петдесет километра северно от Рим. Агрипина го избра за място за срещи на заговорниците. Чудесна обстановка за заговори, целящи хаос и кръвопролития. Вилата беше хладна, с добре напоени морави, затворени градини и покрити алеи. Намираше се на известно разстояние от пътя и Агрипина беше наредила всички пътища към нея да бъдат зорко наблюдавани. Въпреки възраженията ми заговорниците бяха поканени и пристигнаха един по един. Прогеон, разбира се, Лепид с длъгнестата глава и рошава коса, боядисана в черно — роден заговорник с цинична усмивка и лукави очи. Слабото му, небръснато лице говореше за непреживяна скръб и злоба. После пристигна един блестящ оратор, дребен пъргав мъж с блестящи очи и изненадващо дълбок глас, яки крака и гръден кош като буре. Бях го чувал да говори в съда беше невероятен. Агрипина смяташе да го използва, за да повлияе на настроенията в сената.

Чичо Клавдий трябваше да дойде, но не се появи. Вместо това неговият представител, Сенека, влезе в живота ми. Ибериецът беше въплъщение на римски патриций и философ. Беше среден на ръст, добре сложен, с широко лице с волеви черти, орлов нос и снежнобяла коса, внимателно сресана напред. Сенека напомняше на претенциозен последовател на Платон, ако изключим острия му език и хлътналите очи, които наблюдаваха света с цинично удивление. Той не се съмняваше в справедливостта на каузата на Агрипина. Припомни ни последните думи на Арентий, но този път ги промени: „Ако животът с Тиберий беше достатъчно лош, този с Калигула е истински ад!“

Признавам си, чувствах се много неловко. Ако ще правиш заговор, трябва да вярваш на всички участници. А аз знаех малко за заговорниците. От време на време обсъждах притесненията си с Агрипина, но тя се държеше като обсебена. Не се притесняваше толкова от Калигула, колкото от детето, което той чакаше. Една вечер в края на декември всичко беше готово. Заговорниците или по-скоро техните водачи се събраха в спалнята на Агрипина, отрупана със скъпи тъкани, скъпоценни чаши, златни и сребърни статуетки, мебели от дъб, клен и терпентиново дърво, кушетки с крака от слонова кост, столове от черупка на костенурка. Голямото й легло запълваше стаята. Беше издялано от скъпо дърво, чиято вълниста повърхност отразяваше хиляди нюанси като пауновите пера, които красяха стената над него.

Синът й не беше там. Бе го оставила с доверени бавачки в къщата си на Виа Сакра. Обсъждахме кога и къде трябва да умре Калигула. Най-накрая Агрипина взе решение.

— В Рим ще бъде твърде опасно — аргументира се тя. — А когато Калигула стигне до Германия, ще бъде прекалено добре защитен. Поканих го да ме посети. Трябва да го направим тук!

— С отрова ли? — попита Сенека.

Агрипина възрази. Отвори една кожена торба и изсипа три инкрустирани със сребро кинжала на масата.

— Ще бъде направено достатъчно публично продължи тя. — И аз ще поема отговорността.