Пол Дохърти - Домина

Пазачите се върнаха същата вечер. Под покривалото на мрака ние с Агрипина бяхме натоварени на каруца и тайно изведени от Рим и качени на военен кораб в Остия. Плавахме цял ден, преди да стигнем остров Понтия, на стотина километра от бреговете на Неапол. Мястото беше доста приятно, с гори и поля, красива вила на носа и малък театър наблизо. Командирът на стражата ни предаде съобщение от Калигула.

— Напомни на сестра ми — беше казал той, — че освен острови, имам и ножове.

Агрипина се вслуша в съвета му. Държеше се прилично. Най-голямото наказание беше липсата на любимия й син, който беше даден на Домиция Лепида, една от любимите лели на Калигула. Ако колелото на Фортуна се завъртеше отново, тази жена със сигурност щеше да бъде унищожена. Агрипина си търсеше занимания. Започна да изучава растенията, птиците и дивата природа, използваше и пещта, за да прави керамика. Имахме режим — всеки ден ставахме рано, тя изтичваше на брега, за да поплува, а после се връщаше за лека закуска. Нетърпеливо очакваше новини от сушата, пишеше писма, които не изпращаше, и излизаше в полето да събира билки. Ако времето се развалеше, си стоеше във вилата и правеше глинени съдове. Оказа се, че има сръчни ръце. Мен научи как да оцветявам съдовете. Нито веднъж не заговори открито за Рим, Калигула или сина си. Тъй като повечето от робите и прислужниците бяха шпиони, провеждахме разговорите си посред нощ, когато Агрипина беше сигурна, че наоколо няма никого.

Можех да й стана любовник. Понякога изпивахме повече от кана вино и седяхме, хванати за ръка или прегърнати.

Една нощ станах любвеобилен, но тя рязко ми посочи една паяжина.

— Знаеш ли, Парменон, че женските паяци изяждат партньорите си?

После се отдръпна.

— Хора като теб, Парменон, не бива да имат нищо общо с такива като мен. Аз нося кръвта на Калигула. Всеки, когото докоснем, умира от насилствена смърт. Фуриите ни дебнат.

Разбрах предупреждението. След няколко месеца Агрипина получи позволение да има повече посетители и пратеници от Рим, но те бяха само шпиони, които се опитваха да я предизвикат да каже нещо, което би се изтълкувало като измяна. Те носеха новини за брат й и безумното му поведение, надявайки се да я подведат.

Калигула беше решил да започне война с всички средства срещу германските племена. Нетърпелив да надмине триумфа на баща си, той събра огромна армия от около четвърт милион души, придружена от обоз с оръжия и храна. Самият император пътуваше със свита гладиатори, актьори и жени. Когато стигнал до Рейн, понижил няколко командири и екзекутирал други под предлог, че заговорничели със сестра му. После решил, че Марс се е въплътил в него, но не могъл да намери с кого да се бие, затова накарал германските си телохранители да се промъкнат отвъд реката и да се скрият в горичката. Един ден, докато императорът обядвал, разузнавачите му казали, че противникът се готви за нападение. Телохранителите му, които се престрували на врагове, направили фалшива засада. Калигула накарал да ги заловят и отведат при него в окови. В чест на победата си отсякъл клонките на всички близки дървета и ги окичил с трофеи. Когато новините стигнали до Рим, сенатът се престорил, че цезарят е спечелил голяма победа, а горкият чичо Клавдий бил пратен на север, за да го поздрави. Калигула бил бесен, че са му пратили такъв неугледен пратеник и накарал да го хвърлят в Рейн.

Жадуващ за нови победи той влязъл с армията си в Галия, решил да завладее Британия. Събрал силите по крайбрежието в пълен боен ред. Катапултите и другите бойни машини били готови. Калигула влязъл в морето с трирема, но бързо се върнал обратно. Наредил на тръбачите да свирят атака. Яздел по брега и нареждал на войниците си да атакуват морето и да използват шлемовете и щитовете си, за да събират раковини като плячка от голямата им победа срещу бог Нептун.

След този фарс тръгнал обратно към Рим. По пътя спрял в Лугдун, където разпродал цялата собственост и вещи на Агрипина. Освен това организирал състезание за оратори на гръцки и латински, в което загубилите били принудени да дадат наградите на победителите, както и да изтрият собствените си произведения — някои с гъба, а в най-тежките случаи — с език. Ако не били съгласни, имали избор — да бъдат бити с пръчки или хвърлени в близката река.

Калигула продължил похода си към Рим с каруците, натоварени с раковини. Той взел още пленници и дезертьори от Галия и ги накарал да си пуснат дълги коси и да ги боядисат. Научили насила тези нещастници на малко германски и получили варварски имена.