Пол Дохърти - Домина

Калигула горял от нетърпение да триумфира, а сенатът и римляните нямали друг избор, освен да приемат този фарс.

Агрипина понесе загубата на именията и вещите си спокойно. Изслуша новините, кимна и се върна към заниманията си с цветята.

Но един посетител донесе тайно съобщение. Касий Херея, трибун от преторианската гвардия, беше изпратен от Калигула да претърси острова и да се увери, че Агрипина спазва условията на изгнаничеството си. Не бях срещал войник, който толкова да прилича на жена. Агрипина реши, че е по-красив и от нея — висок и грациозен, с продълговато мургаво лице и тъмни изразителни очи. Господарката ми каза, че всяко момиче би завидяло на устните и миглите му. Въпреки това Касий беше опитен войник и от самото начало стана ясно, че тази мисия не му е приятна. Агрипина го наблюдава няколко дни, после ме привика на обичайното ни място за срещи на скалите.

— Касий ми донесе новини от Рим. Всички вече говорят, че императорът е луд.

— Ами синът ти? — попитах, опитвайки да скрия ревността си. — Убеди ли Херея да ти каже нещо за него?

Агрипина се усмихна и тихичко подсвирна.

— Ревнуваш ли, Парменон?

— Правиш си прически — отвърнах аз, — гримираш се и се поливаш с благоухания. Носиш най-елегантните си дрехи и винаги настаняваш Касий до себе си, когато се храним. Нали не се опитваш да го прелъстиш?

— А, това вече го направих — промърмори тя. — Снощи.

Спомних си, че Агрипина си тръгна рано от вечерята, извинявайки се с неразположение — обичайният признак, че иска да остане сама. Херея се беше оттеглил час по-късно.

— Не допусках, че си толкова глупава — казах аз.

— Какво ще каже Касий? — отсече Агрипина. — Че се е осмелил да прелъсти сестрата на императора, която е в немилост? Познавам всяка подробност от красивото му тяло. Нещо по-важно, открих човек, който мрази Калигула повече и от мен. Смяташ ли, че на армията й е харесало това глупаво представление на брега и да охранява каруци с раковини по пътя до Рим?

— Това не прави Херея предател — отвърнах й аз.

— Парменон, помисли си за снощи и всички пъти, когато сме разговаряли с Касий. Всеки път, когато спомена за Калигула, той се изчервява. Открих защо. Калигула го нарича „момиче“. Едно от задълженията на Касий е да пита всеки път императора за личната му парола. — Агрипина сподави смеха си. — А той го дразни с отговори като „вагина“, „пенис“ или „целуни ме бързо“. Можеш ли да си представиш с какъв смях се посреща това? Касий ми каза и че другите мразят Калигула също колкото него. — Тя ме потупа по ръката. — А сега важните новини. Съпругът ми Домиций ни е направил услуга, умирайки от воднянка. Няма да бъда лицемерна — пет пари не давах за живота му, защо да скърбя за смъртта му?

— Ами синът ти? — попитах отново.

— Здраво момче с червени къдрици. Вече командва останалите деца.

— И? — настоях аз. — Има ли още нещо?

— Касий донесе един пропуск. Можеш да се върнеш в Рим през зимата. Смятам, че Калигула иска да разбере какво върши сестра му. Трябва да заминеш с Касий.

— За да заговорнича, да ме заловят и екзекутират ли? — възкликнах аз.

— Не, изслушай ме.

Агрипина стисна китката ми — знак, че се кани да сподели нещо важно. Това винаги ме караше да потръпвам, защото се сещах как Харикъл мереше пулса на Тиберий.

— Калигула ще умре — категорично заяви Агрипииа. — И кой остава? Бъбривците от сената може да се опитат да възстановят републиката, но армията няма да го позволи.

— Ами чичо ти Клавдий? — попитах.

— Именно — тя стисна още по-силно китката ми. Ако Калигула умре внезапно, ще настъпи хаос. Ти и Касий трябва да се погрижите Клавдий да бъде избран за император. Той ще ме върне в Рим.

Агрипина пусна ръката ми.

— Каквото и да стане, Парменон, трябва да се постараеш да изберат Клавдий. Естествено е в суматохата след смъртта на Калигула синът ми да бъде добре пазен — тя се изправи и ме накара да стана. — Впрочем, знам, че имаш прекалено меко сърце, затова Касий ще направи необходимото за мен — ще се погрижи съпругата на Калигула Цезония и детето му да не го надживеят. Сега ела! Сигурна съм, че Касий вече ме търси, а и трябва да се приготвим.

Приятно беше да се завърна в Рим. Макар да беше зима, кръчмите бяха препълнени. След тишината на Понтия се наслаждавах на разходките из различните квартали, наблюдавах как бръснарите бръснат клиентите си насред улицата, как гръмогласните амбулантни търговци продават запалителни серни клечки и всякакви други дреболии, дрезгавите крясъци на продавачите на наденички с импровизираните им подвижни фурни. На един малък, мръсен площад учители, обкръжени от ученици, се скъсваха да викат. Наблизо един лихвар прибираше монетите зад метална решетка, а помощникът му удряше с лъскаво чукче по нащърбените и изкривени монети. Шарлатани и фокусници се тълпяха навсякъде, надпреварвайки се с просяците. Трескавото оживление на живота им беше в рязък контраст с ужасите в двора на Калигула или кипящия гняв на Агрипина, която планираше завръщането си.