Пол Дохърти - Вечната маска на смъртта

— Прекрасно е! — прошепна той, когато тя седна до него. — Ако не бях такъв глупак да заложа на погрешната страна, щях да имам такава градина…

— Я стига! — скастри го тя. — И сега си достатъчно богат, за да имаш такава градина! Защо дойде?

— Заради Тит Лабиен, стария приятел на Цезаря — отговори Салуст. — Гробницата му е на Ватиканското гробище. — Той й подаде малък свитък. — Начертах карта или по-скоро сдобих се с начертана за теб карта. Онова, което търсиш е там!

— Сигурен ли си, че това е гробът е на Тит Лабиен, който издирвам?

— Клавдия, кога съм се лъгал? Вярно е, има и други с това име, но само един е старият приятел на Цезаря. Ще се убедиш, че съм прав!

Той се изправи, пресуши бокала си и лицето му стана по-твърдо, а погледът — изпитателен. Клавдия разбра, че този мъж е съвършен актьор, способен да се мери с най-добрите. Играеше ролята на изморен стар човек, но това беше само образ; зад маската си Салуст притежаваше остър ум и силна воля.

— Какво има, Салусте?

Той се наведе и постави ръка на коляното й.

— Отиваш там, нали? Вземи поне Муран!

— Защо?

— Клавдия, Ватиканското гробище е като онова край Апиевия път. В покрайнините му човек е в безопасност, но колкото по-навътре навлиза, толкова по-опасно става. Както знаеш, аз купувам сведения от хора, на които другите не обръщат внимание: просяци, сводници и проститутки. Ще кажа откровено, че хора на Харон са били виждани там. Не само някой случаен шпионин, а цели групи! Това е място, което човек трябва да избягва!

— Какво съдържа според теб гробницата на Тит Лабиен? — прошепна Клавдия.

— Съмнявам се, че е съкровище. — Салуст зарея поглед през градината. — Предполагам, че в нея ще се открие някакъв таен вход към старите катакомби. Ще отидеш там, нали?

— Колкото по-скоро, толкова по-добре! — отговори Клавдия. — Трябва да го направя, онова, което търся, вероятно е скрито там.

— Трябва да вземеш и други хора със себе си!

— Не смея да водя премного хора, това може да привлече вниманието на Харон. Ще бъде по-безопасно, ако отидем само двамата с Муран.

Салуст се изправи.

— Тогава обещай ми едно нещо, Клавдия! Не тръгвай натам, докато не ти изпратя помощ, независимо дали ще я приемеш или не, но поне ще имаш избор…

Клавдия се съгласи и след като Салуст си тръгна, се зае с всекидневните работи — почисти стаята си и помогна на Попея в малката външна пристройка, която служеше за баня. После се включи в кръчмарските приказки и клюки, въпреки че мислено се опитваше да отдели истината от лъжите, фактите от измислиците. Искаше й се да тръгне веднага, за да започне издирването, но реши да изчака докато пристигне обещаната от Салуст помощ.

Слънцето започна да залязва, дърветата трептяха на прохладния ветрец, когато Океан съобщи, че някакъв странен посетител я чакал пред входната врата.

Клавдия излезе. Там стоеше дребен мъж, почти джудже. Беше облечен в препасана с колан тъмнозелена туника, с кама в ножницата. На краката си носеше сандали, на раменете му беше закопчана сива наметка. В едната си ръка държеше бастун, в другата — каишката на голямо куче с печална муцуна.

Клавдия прехапа устни. Никога не беше виждала куче и собственикът му да имат толкова много общо помежду си, поне в израза на лицата.

— Аз съм Белатон. Праща ме Салуст. Може би ще можеш да се възползваш от мен. — Белатон потупа кучето по главата: — Това е Пугна 79 79 Pugna (лат.) — битка. — Б.пр. . Имаш ли нужда от нас?

За толкова дребен човек гласът на Белатон беше учудващо плътен.

— Не знам! — съвзе се от изненадата си Клавдия. — Най-добре ще е да влезеш вътре…

Новопристигналият предизвика смайване. От градината с вдигната опашка се появи Калигула, изсъска с отвращение и побягна, също както Януария и Извинявай, които твърдяха, че „се боят до смърт“ от кучета. Другите се скупчиха наоколо, обсъждайки продълговатата глава на кучето, питащите му черни очи, мощните челюсти и острата муцуна, която продължаваше да души във въздуха. От кухнята излезе и Целад с парче пиле, но Пугна извърна нос пред него. Целад внимателно огледа кучето, голямата му глава, силните крака, пригладеното тяло и странната му тъмножълта козина. После тържествено съобщи, че помощните войски, служили на голямата стена в Северна Британия 80 80 Става дума за издигнатата от император Адриан голяма отбранителна стена, чиито останки съществуват и днес. — Б.пр. използвали такива животни за преследване. Муран се съгласи и добави, че е виждал императорските войски да използват такива кучета край блатата в родната му Фризия. После възникна обща дискусия, подбудена от сводника Петроний, който твърдеше, че кучето било от Иберия. Това отклони вниманието и Клавдия отведе гостенина си навън, до една маса край овощната градина. Там поднесе на Белатон онова, което той пожела: гърне гореща чорба от леща, мек хляб, сирене, череши и чаша разредено вино. Пугна през цялото време остана прилегнал като войник на пост, с неподвижна глава и очи, които наблюдаваха не господаря му, а Клавдия. С дългия си розов език той облизваше пенестата слюнка по челюстите си.