Пол Дохърти - Вечната маска на смъртта

— Защо не поиска пилето? — заинтересува се Клавдия.

— Той не обича пилета — отговори Белатон. — Ако наистина искаш да станете приятели, Клавдия, дай му мляно месо с кимион, полято с малко шипков сок.

Клавдия се върна в кухнята и поговори с Целад, който сви рамене.

— Ще направя каквото мога! — промърмори той.

Тя отиде в залата за хранене, където сводникът Петроний се беше обявил за специалист по всякакви кучешки въпроси. След малко се върна към кухненската врата и се загледа навън. Белатон ядеше като гладен човек, Пугна изобщо не бе помръднал. Тя излезе, седна край масата и разгледа дребния човек. Лицето му удивително приличаше на кучешкото: имаше голяма, обърната надолу уста и космати страни, широко разположени печални очи. Целият му вид беше такъв, сякаш се канеше всеки миг да подхване погребална песен.

— Кой си ти? — попита го Клавдия.

Почти веднага съжали за въпроса си, защото Белатон остави лъжицата и се впусна в подробно описание на семейството на Салуст и как той, Белатон, бил син на втори братовчед на Салуст. Дребното човече не спираше да дърдори.

— А Пугна? — енергично го прекъсна Клавдия. — Винаги ли е бил при теб?

— Още от кутре.

— А ти с какво се занимаваш?

— Господарке, ние сме близки както колесничар с любимия му кон. Аз израснах с Пугна. Ако ти трябва да намериш нещо, да примамиш, да издириш или потърсиш, Пугна ще го направи. Неговият нюх е дар от боговете и въпреки че не изглежда така, може да бъде яростен като лъв. Салуст често ме наема да издирвам удавници по бреговете на реката или трупове из гъсталаците. — Върху лицето на Белатон се изписа удивително добросърдечна усмивка. — Дори долу в катакомбите, а ти отиваш там, нали?

Белатон замълча, защото на кухненската врата се появи Целад и викна към Клавдия. Тя отиде при него, пое чинията с мляно месо и го занесе на Пугна. Клавдия никога не беше виждала храна да изчезва толкова бързо. С наведена глава, Пугна, без дори да подуши месото, започна да мляска, ушите му потрепваха, големият розов език пробягваше от едната страна на челюстите до другата. Когато свърши, погледна нагоре. Очите му изразяваха истинско обожание. Без господарят да му заповяда, кучето полекичка се приближи, постави огромните си предни лапи в скута на Клавдия и церемониално започна да ближе лицето й. Клавдия се разсмя и се опита да се предпази. Кучето продължи, докато не се почувства задоволено, после пак легна, напрегнато като страж, с вперени в Клавдия очи, сякаш тя беше източникът на всички земни радости.

— Ти си добра, господарке! — обади се Белатон. — Познава се по очите ти. Повечето хора ми се присмиват, а ти ми поднесе храна, донесе и на Пугна. Ние ще направим всичко, което поискаш!

Клавдия погледна небето. Слънцето вървеше към заник. Беше време да тръгва. Тя помоли Белатон да изчака, бързо отиде в кръчмата и измъкна Муран, прекъсвайки играта му на зарове със Стоика Симон.

— Вече трябва да тръгваме! — прошепна тя. — Въоръжи се, вземи меча, бойната тояга и камата, обуй си високи обувки заради шубраците. Вземи торба, фенер, няколко факли и огниво.

Муран направи гримаса:

— Защо сега, Клавдия? Не може ли да изчакаме до сутринта?

— Трябва да тръгнем сега! — настоя тя.

— Защо не изчакаме за помощ от Бур?

— Не, най-добре ще е да влезем сами във Ватиканското гробище. Хайде, ела!

Муран се подчини. Клавдия потърси Океан и го накара да повтори съобщението, което трябваше да отнесе веднага в Палатинския дворец.

— Ще поискаш среща или с Елена, или с началника на агентите Крис! — припомни му тя. — Кажи им, че отивам във Ватиканското гробище.

Океан се опита да я разубеди.

— Не, трябва да отида! — поклати глава Клавдия. — Кажи на Елена да действа колкото може по-бързо.

— Какво ще правиш там?

— Полибий и Попея не бива да знаят! — предупреди го Клавдия. — Кажи на Августата, че търсим гробницата на Тит Лабиен. Тит Лабиен! — натъртено повтори тя. — Августата сигурно разполага с карти на гробището. Бур трябва да разположи хората си там колкото може по-скоро. Да! — промърмори тя. — Подозирам, че истинската опасност ще възникне едва когато намерим гробницата.

Клавдия накара Океан да повтори отново подробностите, после бързо се отправи към градината.

Малко по-късно Клавдия и Муран с Белатон пред тях и Пугна, който се дърпаше на каишката, навлязоха в лабиринта от улички на Целийския квартал, водещ към Тибър. Пугна, разбира се, предизвикваше голям интерес, после хората разпознаваха Муран и искаха да го поздравят или да се разговорят с него за предишни сражения, но бившият гладиатор само поклащаше глава. Клавдия забеляза също така, че ако някой се доближеше до нея, Пугна незабавно спираше и изръмжаваше така заплашително, че караше всички да се държат на разстояние. Те бързо минаха през тълпите — обичайните сводници и проститутки, които натрапчиво предлагаха услугите си, амбулантни търговци и продавачи, тълпи, съчетаващи в себе си цялата пъстрота на Рим, бродещи в крещящите си дрипи, продаващи всичко и опитвайки се да подмамят някой клиент за винарна, хазартна игра или ново момиче от Кападокия. Минаваха наемни войници и нощни стражи в кожени брони, с небръснати, зачервени от пиене лица, стиснали в ръцете си тояги, готови да налетят на бой. Въздухът беше напоен с миризмите на нечистотията на кухни и гостилници, с рибния дъх на гарум, примесен с уханието на печено месо и току-що изваден хляб, последния за деня.