Пол Дохърти - Вечната маска на смъртта

— А трупът на Фронтин? Той къде е?

Арминий ги поведе покрай развалините. Отидоха навътре в градините при едно малко заграждение, където под платнище от грубо зебло бяха положили труповете, извадени изпод развалините. Мърморейки нещо под нос, Арминий повдигна едната страна на платнището, погледна под него и поклати глава. Имаше навярно десетина трупа. Накрая Арминий намери трупа на Друзила, който представляваше само обгорени кости. До тях лежеше Фронтин, лицето и тялото му бяха напълно изгорели, бяха останали само овъглените крака, обвити с дебелите връзки на тежки сандали. Клавдия се наведе и прокара ръка над тях.

— Какво има? — попита Муран.

— Няма значение! — отвърна Клавдия, изправи се и изтри ръце в платнището, преди пак да го придърпа над зловещите останки. — Арминий, ти се грижиш за градините, нали?

Той кимна.

— Не си ли забелязвал нещо необичайно, нещо не наред през последните няколко дни?

Арминий стоеше с длан пред устата си и продължаваше да мърмори нещо.

— Какво беше то?

— Дупки! — отвърна той. — Намерих дупки там, където не би трябвало да има…

— Какви дупки?

Арминий ги отведе още по-навътре, докато се озоваха в истински рай — от фонтаните бликаше и проблясваше вода и поемаше по изкуствени канали, които захранваха малки езерца и рибни басейни. Край тях имаше сенчести портици с пътеки, покрай които растяха различни дървета, кипариси, чинари и брястове, използвани като подпора за надвисналите отгоре лози. Въздухът беше изпълнен с аромата на мирта, чимшири, олеандър и лавър, чиито благоухания се смесваха с по-тежкия мирис на рози и виолетки. Арминий спря под един голям бряст и посочи дупката, изкопана в земята, която всъщност напомняше повече на голяма цепнатина. Земята беше насечена и разхвърляна на дължина не по-малко от един меч.

— Има и други! — печално посочи Арминий.

— Сигурна съм, че има — кимна Клавдия, — но сега да вървим. Атий е мъртъв, къщата му няма да ни разкрие други тайни.

Когато напуснаха вилата и тръгнаха към извисяващата си порта на Аврелиановата стена, Муран попита Клавдия какво означава последната й забележка. Клавдия обаче само поклати глава, а в съзнанието й се мяркаха ужасяващи образи: почернелите мъртъвци, овъглените останки, отвратителната миризма на изгоряло масло, виещите се струйки дим, вонята на смърт и разложение, която се смесваше с благоуханията на градините.

Минаха под сводовете на портата, край тях се разнасяше трополенето на каруци и колички, заобикаляше ги гъмжило от хора, заети със собствените си дела. Селяни, придружавани от семействата си, возеха или носеха произведеното от тях в града. Продавачи на риба до миризливите си сергии, пълни с току-що хванати морски дарове, високо крещяха цените им. Жени носеха кошници, претъпкани със зеленчуци, наоколо се блъскаха ловци с окървавени зайци, провесени на пръти, изпотени червенолики готвачи предлагаха парчета месо от препечени прасенца-сукалчета. Група жреци от Македония, в блестящи многоцветни роби и евтини украшения, шестваха пияни след поставен на носилка образ на почитана от тях светиня. Иберийски танцьорки със смугли лица и провесени по телата им гирлянди от блестящи дрънкулки, потропваха с крака и се вихреха под звуците на тамбурин, флейта и кастанети.

Улиците зад портата бяха също толкова оживени, изпълнени с амбулантни търговци, сводници и проститутки. Стара вещица беше привлякла тълпа богати млади жени и ги учеше как да изпълняват зловещите ритуали на Тацита Мълчаливата. Клавдия за миг се сети за изпратеното й проклятие. В края на краищата, дали то наистина имаше значение? Тези загадки не можеха да се решават с проклятия, песнопения или магии, а с внимателно, най-подробно вглеждане в обстоятелствата, с необорими факти и с не малко опасности.

Навлязоха в Целийския квартал и прекосиха площадчето, водещо към „Магариците“. Торкват имаше работа, той вдигна ръка, извика, че не е напреднал със загадката и попита Клавдия дали я е решила вече.

Клавдия отвърна очи от обесените и само вдигна рамене. Нямаше търпение да си тръгне оттук. В „Магариците“ беше сравнително тихо; вълнението от отминалите дни вече се бе уталожило. В кухнята Целад припяваше нещо на Калигула. Попея почистваше масите заедно с Януария и метеше пода. Муран се извини и тръгна към кухнята. Попея припряно отиде при Клавдия и й съобщи, че Салуст я чака в градината.

Клавдия намери издирвача да седи на пейката и тъжно да се оглежда край себе си.