Пол Дохърти - Вечната маска на смъртта

Макрин кимна.

— И още нещо! — Клавдия пристегна закопчалката на наметката си. — Името Валентиниан говори ли ти нещо?

— Чувал съм го, но само мимоходом…

— А местоположението на гроба на галилееца?

— О, вярвам, че Атий и някои от търсачите може да са го знаели, подочух някои думи, докато бяха във Византион, но нямах достатъчно доказателства, за да ги предизвикам да говорят.

— А освобожденеца на Атий, Фронтин?

Макрин изкриви лице:

— Нищожество! Празно буре, човек, който се крие в сенките, но все пак — засмя се той, — може пък да не съм съвсем наясно, нали?

Клавдия кимна. Тя се обърна към стъпалата, Муран тръгна към нея.

— Клавдия?

Тя се спря.

— Имам да ти казвам още нещо! — Макрин махна с ръка, за да я върне. — Ти беше справедлива и състрадателна, това е последното, което мога да направя…

Клавдия слезе обратно.

— Изпратиха ме във Византион. Елена избра Атий Енобарб и другарите му по много основателна причина. Може и да не вярваш, но император Константин… — Макрин замълча и си пое дълбоко дъх: — Император Константин й майка му имат планове за един нов Рим!…

— Разбира се! — съгласи се Клавдия. — Строителните работи вече са започнали.

— Не, не! Константин възнамерява да премести центъра на империята от Рим във Византион; този град ще носи неговото име. — Макрин се засмя като видя как Клавдия остана с отворена уста. — Помисли за това! — продължи той. — Сега империята е разделена между Изтока и Запада. Рано или късно Константин ще тръгне срещу Лициний. Мога да се обзаложа, че Константин ще победи! Империята няма вече да бъде разделена. Второ, както знаеш, Константин не обича особено Рим, обяви го за столица заради Максенций. Сега това е един разпрострял се на голяма площ град, който трудно може да се отбранява.

— Значи, той ще премести центъра на империята? — прошепна Клавдия. — От Италия при Хелеспонт, на самото онова място, където изтокът и западът се срещат?!

— Точно така! От този нов град той ще може да упражнява цялата си власт над новата империя. Затова бяха избрани Атий Енобарб и другите с него. Те се заклеха да пазят мълчание. Там те трябваше да съставят карта на земята, на притоците на вода, на местата, удобни за лов на дивеч, на пристанищата, пътищата, на всичко, от което императорът ще има нужда, за да построи своя нов град! И това ще стане, Клавдия!

— Разбира се! — усмихна се Клавдия. — Ето защо Харон споменава в последното си писмо за „един нов Рим“! Той също знае за този замисъл и заплашваше августейшите, че ще разкрие тайната на всички. Тогава по улиците ще се извият вихрушки, ще избухнат бунтове!…

— Трябваше да бъде тайна — продължи Макрин. — Нямаше да стане веднага, а едва когато Константин бъде готов. Все пак приготовленията са започнали. Той и майка му планират да преместят престола на своята власт във Византион и да изградят нова империя с нова религия. Това следва логично.

— Как го научи?

— Подслушвах зад вратите. Наблюдавах какво правят. След известно време можах да стигна само до едно-единствено заключение. Когато се върнах в Рим, Елена ме разпита, искаше да научи какво знам. Бях честен и й казах истината. Казах й също, че няма значение откъде управлява империята; че мен ме интересува повече следващия ми бокал с фалернско. Тя само се засмя. Казах й, че в каквото и да съм замесен, кълна се да пазя тайна. Че няма да го разкрия пред никого извън моя дом. — Той се усмихна: — Сега ти си част от моя дом, поне за известно време.

— А презвитер Силвестър знае ли?

— Нямам представа! — изкриви лице Макрин. — Какво ме засяга? Виж, Клавдия, не мога да ти кажа нищо повече…

Когато излязоха навън, Клавдия се обърна и погледна черното полирано дърво на входната врата.

— Толкова много места и всички пълни с толкова много тайни! — прошепна тя. После посочи към Палатина. — А там има още повече! Не е чудно, че презвитер Силвестър не е особено доволен. Църквата на Рим демонстрира надмощие над епископите на други градове. Той сигурно не желае нов съперник в лицето на Византион…

— А гробът на галилееца? — попита Муран. — Затова Елена го издирва, нали?

Клавдия погледна към небето и пресметна, че часът трябва да е един по пладне.

— Питам се дали Елена желае да вземе светите мощи и да ги пренесе в новия град. Можеш ли да си представиш, Муране? Нов Рим на Босфора и Хелеспонт, на мястото, където се срещат Европа и Азия! Свещен град, претъпкан с църкви и във всяка от тях — велики реликви на християнството, истински център на управлението и средоточие на вярата! Елена е решена да върви по този път, ето защо презвитер Силвестър е недоволен!