Византион — древен град на европейския бряг на Босфорския пролив. В 324 — 330 г. на негово място по заповед на Константин Велики бил основан Константинопол, бъдещата столица на Източната или Византийска империя (от 1453 г. след завладяването му от турците наричан Истанбул). — (Бел.прев.)
Хакборд — горната част на палубата на дървен кораб. — (Бел.прев.)
Хор („височина“, „небе“) — древноегипетски бог изобразяван като сокол, човек глава на сокол или слънчев диск с разперени крила; син на Изида, бог на светлината, който се бори срещу силите на мрака, покровител на царската власт. — (Бел.прев.)
Тавър или Торос — планинска система в днешна Турция край Средиземно море. — (Бел.прев.)
Вандали — група източногермански племена, първоначално обитавали Скандинавския полуостров. През I — III в. се установяват в района на Среден и Горен Одер. В 445 г. разграбват Рим и унищожават много паметници на античната култура. Разгромени по-късно от Византия. — (Бел.прев.)
Инсигния (лат.) — емблема, вензел — (Бел.прев.)
Вар (ок. 53 г. пр. Хр. — 9 г. след Хр.), римски военачалник, претърпял съкрушително поражение в Тевтобургската гора от германските племена начело с Арминий, които успели да пленят триричеки знамена. Завършил живота си със самоубийство. — (Бел.прев.)
Хипокауст — подово отопление със система от канали за горещ въздух между колонки, които носят пода. — (Бел.прев.)
Декурион — началник на десет войници в римската армия, десетник. — (Бел.прев.)
Калем, писалка, обикновено от желязо. Единият й край бил остър и служел за писане върху навосъчена повърхност, а другият — плосък и служел за заличаване на написаното. — (Бел.ред.)
Primo, Secundo, Tertio, Quarto, Quinto, Sexto (лат.) — първо, второ, трето, четвърто, пето, шесто. — (Бел.ред.)
Сабат или шабат (от староевр. почивка) — според Библията задължителната почивка в събота, която юдеите свято почитали; отговаря на днешната християнска неделя — (Бел.прев.)
Евхаристия (от старогр.) — благодарствената жертва, която почита превръщането на хляба и виното в плътта и кръвта Христови по време на литургията и тайнството на Причастието. — (Бел.прев.)
Т.нар. Милански едикт за веротърпимостта, издаден през юни 313 в съгласие между император Лициний и Константин. С него всички религии в Римската империя, включително и християнството, се обявяват за равнопоставени. — (Бел.прев.)
Сестерция — основна сребърна или медна дребна монета в древния Рим с различна стойност през вековете — (Бел.прев.)
Приап — в древногръцката типология син на Дионис и нимфа, божество на оплодителната сила на природата, на градините и лозята, покровител на овчите и козите стада, изобразяван с огромен фалос. — (Бел.прев.)
Чисто копие (лат). — (Бел.прев.)
Стола (от гръцки) — вид дълъг и широк шал в древна Гърция и Рим. — (Бел.прев.)
От името на Локуста, прочута римска отровителка (умряла ок. 68 г.), от чиито услуги се е възползвала последната съпруга на император Клавдий Агрипина срещу мъжа си и император Нерон срещу доведеният си брат Британик. В своите „Анали“ римският историк Тацит я нарича „маша на амбициозните“. — (Бел.прев.)
Палатина един от седемте хълма в древният Рим, обитаван по традиция от най-изтъкнатите граждани, по времето на монархията място на императорската резиденция — (Бел.прев.)