Пол Дохърти - Песента на гладиатора

— Продължавай! — рязко заповяда Гай. — Ще те изслушам, жено, а сетне ще реша!

— Нямаш избор! — подчерта Клавдия — Това тук може и да не е законен съд, но можеш ли да си представиш какво щеше да стане, ако беше? В края на краищата, ти си войник; щеше да бъдеш съден от военен трибунал, където законът не се спазва толкова точно!

Клавдия погледна към кръчмата. Един капак на прозорец се открехна и пак се затвори, и тя съзря за миг Муран, застанал отзад. Клавдия се обърна с гръб към Гай Тулий и разпери ръце.

— Астролозите твърдят, че понякога планетите и звездите се движат в благоприятно съчетание. Точно това се случи по време на събитията във вила „Пулхра“. Ти знаеше, че императорът ще отиде там — е, не точния ден, но можеше приблизително вярно да предположиш времето на неговото пристигане; в края на краищата, ти си един от неговите щабни офицери. Съобщил си това на агентите на Лициний и бойната галера акостира на брега. Врагът е трябвало само да изчака договорения сигнал. Ти си щял да го подадеш от вилата и скритите в горите агенти на Лициний да потеглят напред. Само едно нещо си пропуснал: горския скитник, този дотеглив с любопитството си старец, който познавал местата наоколо като дланта на ръката си. Той трябва да е подразбрал, че нещо не е съвсем наред, и отишъл във вилата да досажда на Тимотей. Тогава ти си решил, че той е твърде опасен и затова си го убил.

— Не е вярно! — избухна Гай Тулий.

— Да, вярно е! — отново продума Тимотей. — В деня, когато откриха стария човек, ти напусна рано вилата, каза, че отиваш да пояздиш.

— Бил си зает със заговора — продължи Клавдия, като се намести на тревата и пак погледна към прозореца на кръчмата. — Замислял си не само да предадеш своя император, но и да намериш великолепна възможност да си отмъстиш. Във вила „Пулхра“ се събират християни, всички онези оратори от Капуа, поне двама от които подозираш, че са били доносници. Повечето от тях са самотници, обичат да бродят, да бъдат сами със себе си. Всъщност теб не те интересува кой ще умре, защото жадуваш за мъст, и ги представяш пред императора като мъже, готови да се карат и дори избиват помежду си, отмъстителни като останалите негови поданици.

— Ти винаги се движиш безшумно… — прекъсна я Бур. — Ето как си убил Дионисий!

Гай Тулий го накара да млъкне с презрително махване на ръката.

— Убил си ги! — каза обвинително Клавдия. — Докопал си ги, когато са били сами, като зайци в примка. Дионисий си зашеметил, после си го мушкал с камата си, докато умре. Сетне дошъл редът на Септим, а накрая и на Юстин. Навярно ти е доставило удоволствие да използваш трупа на Дионисий и на онзи скитник като част от сигналния огън.

— Бях с теб, когато „Печалният дом“ беше обхванат от пламъци…

— Разбира се, че беше! — засмя се Клавдия. — Но знаеше също и че Нарцис е заспал дълбоко. Лесно е да направиш фитил от старо въже, да го напоиш с масло, да запалиш прахан и да гледаш отдалеч как пламъкът се разгаря бавно, но силно, като ти дава достатъчно време да бъдеш заедно със свидетел, когато големият пожар избухне. „Печалният дом“ е бил изоставен сам на себе си, Нарцис е бил пиян, проблем просто е нямало.

— Защо го подпали? — навъсено се обади Нарцис.

— Както казах, било е сигнален огън! — продължи обвиненията си Клавдия. — Уговореният сигнал нападението срещу вилата да започне. Освен това си искал да прикриеш и сътвореното от ръката ти ей така, в случай, че си допуснал някаква грешка: начина, по който си вързал въжетата около Дионисий например, или си се боял да не реша да огледам трупа на онзи старик и да се запитам дали и той също не е бил жертва на убийство. В действителност не те е било грижа. Ако нападението успееше, хората на Лициний щяха да те отведат оттук привидно като заложник, макар по-късно да си щял да заемеш истинското си място.

Гай Тулий се опита да се изправи, но ръката на Бур се протегна към колана с оръжието и войникът пак седна. Лицето му започна да си връща цвета, но играещият му поглед и начина, по който облизваше устните си, издаваха възбудата му.

— Доставяло ти е удоволствие да ги убиваш! — продължи Клавдия. — Ти положи всички усилия да ме убедиш, че Юстин е бил убит от човек, който не е свикнал да борави с лък, освен това се опита да ме уплашиш в подземието със скритото си под маската лице и старата наметка, в която се беше увил. Когато не успя да ме сплашиш, хвърли светилник в стаята ми. Гай Тулий има право да пребивава в императорските покои; било ти е съвсем лесно да скриеш един светилник под плаща си и когато коридорът е бил празен, да отвориш вратата и да го хвърлиш вътре. Останалите във вилата спят; мислил си, че аз също ще спя — Клавдия се наведе и докосна ръката на Нарцис. — Но, слава на боговете, тогава разговарях с новия си приятел.