Пол Дохърти - Песента на гладиатора

— Къде е Муран? — попита Клавдия. Океан посочи с пръст:

— Спи дълбоко в „Покоите на Венера“. Защо?

— Очаквам посетители! — призна тя.

— О, не! — изстена бившият гладиатор. — Полибий вече мърмори, че използваш градината му за съвещателна зала!

— Е, за последен път! Когато посетителите ми пристигнат, искам да донесеш кани с вино, вода, пресен хляб и нарязани плодове. Ще намериш каквото трябва в кухнята. После, върви и събуди чичо и Муран; ще трябва да се въоръжат.

Океан я сграбчи за раменете.

— Не, Океане, слушай! Искам тези посетители да не заподозрат нищо. След като сервираш храната, трябва да доведеш Полибий и Муран. Полибий има някъде лък и колчан. Трябва да ги намери и да бъде готов да ги използва. И накрая — никой, ама съвсем никой, да не излиза от тази градина без мое позволение.

Изненадан, Океан предано обеща, че ще направи всичко, за което го помоли Клавдия. Тя обиколи градината да провери дали няма и други заспали посетители, после извади възглавнички, за да могат посетителите й да се разположат в сянката на дърветата. Слънцето вече се издигна високо и до нея достигаха шумовете от околните улици. Появи се Попея и запита Клавдия какво става.

Племенницата й я целуна по страните и повтори онова, което бе казала на Океан. После се качи в стаичката си, взе камата и тоягата, занесе ги в градината и ги скри под купчина възглавници. Сетне седна отгоре с кръстосани крака и с ленено платно върху коленете, накъса маргаритки и започна да плете венец от тях.

Почти привършваше, когато гостите й пристигнаха. Загърнат в кожената си наметка, Бур с военна стъпка прекоси градината, ризницата му подрънкваше, сякаш вървеше из някой германски лес. Поздрави с ръмжене всички и вече се канеше да прегърне Клавдия, за да я нацелува, но видя венчето и се задоволи само да я млесне по челото. Искаше му се да поговори с Муран за битката, но Клавдия му нареди да седне до нея. Тимотей изглеждаше доста сънен, хапеше долната си устна и почесваше небръснатата си страна. Гай Тулий обаче изглеждаше спокоен и съсредоточен. Беше облечен в поръбена в червено снежнобяла туника, с походни ботуши и оръжеен колан, преметнат през рамо. Поздрави Клавдия с приятелско шляпване по ръката и откровено възхитен, огледа градината, преди да седне срещу нея.

Океан приближи с кана и поднос с бокали. Той изпитателно погледна Клавдия, която му благодари и го помоли да покани Нарцис при тях, ако трябва, да го измъкне от леглото. Тя наля вино. С прозевки и почесване се появи и Нарцис, който тихичко се оригваше и се извини, че предната нощ премного е пил и ял. Той се настани колкото му е възможно по-удобно. Клавдия долови предупредителния поглед, който Тимотей му отправи.

— Защо сме тук? — плесна се по бедрата Бур. — Много ми е приятно да те видя, Клавдия, но защо сме тук? Къде е Муран? Всички говорят за чутовния му подвиг. Онова, което направи, трудно би го сторил дори германец, дори голям вожд като мен.

Клавдия остави встрани венчето от маргаритки.

— Гай — наведе се тя, — искам оръжейния ти колан. Той направи гримаса, но й го подаде. Клавдия веднага го подаде на Бур, Гай се опита да протестира, но Клавдия го възпря с ръка.

— Гай, искам да ме изслушаш. Повиках те тук от двора, независимо дали е в Палатина или във вила „Пулхра“, за да те обвиня в убийство. Ти си отговорен за смъртта на Дионисий, Юстин и Септим.

— Това са глупости! — задиша тежко Гай и извърна очи към Бур, който стискаше здраво колана му.

Нарцис и Тимотей зяпнаха, Бур изглеждаше слисан, макар че хитрият германец достатъчно добре познаваше Клавдия, за да разбере че тя няма да отправя пресилени обвинения, ако не е сигурна. Клавдия посочи към кръчмата.

— Там са чичо ми и други въоръжени мъже, Полибий — излъга тя — стреля отлично с лък, а Бур, разбира се, ще направи всичко по силите си, за да не позволи да избягаш от тази градина. Ти си убиец, Гай, езичник, който особено много мрази християните и по-специално християнската общност в Капуа. Когато за първи път те видях, аз ти донесох благопожелания от Спицерий. Вие двамата сте били приятели като момчета, гонили сте се по полетата край Сизий, малко селце до Капуа. Ти тогава много бързо смени темата и никога не спомена отново за това.

— Сигурна съм, че веднъж ти каза във вила „Пулхра“, че не знаеш нищо за Капуа, за християните там или за преследванията им. Ти лъжеше, разбира се, и аз мога да го докажа. Приятелят ми Издирвача Салуст много внимателно проучи нещата — не в Капуа, а сред селяните около града. Той намери доказателства за някои си Луций и Октавия. Те били бездетно семейство и си взели момче сираче, единственият син на хора, които работили за тях. Мисля, че бащата бил надзирател в чифлика им. Родителите умрели от треска и синът им, малкият Гай, бил отгледан от обичащите деца Луций и Октавия, които се отнасяли с него като със свой син. Разбира се, хората още помнят Гай и Спицерий, които играели на войници сред полята и в горите наоколо. Още ненавършило дванайсет години, момчето постъпило във войската и оттогава селяните вече нито го видели, нито чули нещо за него. Мислели, че служи някъде в чужбина. Когато младежът получил по-висок пост, Диоклециан започнал жестоките си гонения срещу християните и императорските агенти започнали внимателно да наблюдават Капуа. Капуа била опасна, защото там християните били не само роби или дребни служители, а и видни хора, които започнали да контролират училищата и други институции в града. Били ужасни времена, нали, Гай?