Пол Дохърти - Песента на гладиатора

— Какво е това? — Мелеагър си свали шлема и отръска капките пот от лицето си. — Да не би да искаш да отстъпиш? Тълпата ще те разбере, особено след късмета, който извади с бика!

Муран се усмихна леко. Искаше да изучи това лице, да запомни как изглежда Мелеагър. Сега тълпата крещеше, но Муран не се тревожеше. Той вдигна шлема и изтръска пясъка от конската грива.

— Твоят приятел Даций… — от изражението на Мелеагър разбра, че Мелеагър много добре знае какво е станало. — Твоят приятел Даций побягна от Рим — Муран намигна. — Няма да е тук да види как умираш.

Изкуствената усмивка изчезна от лицето на Мелеагър.

— И ти ще умреш! — продължи Муран. — В тунела отзад стои една млада жена, Клавдия, любовта на моя живот. Преди осемнайсет месеца тя и брат й били на едно самотно място по бреговете на Тибур. Някакъв непознат ги нападнал. Той убил момчето и изнасилил младата жена. Нейният нападател бил силен и мускулест, а на китката имал татуиран червен бокал, същият отличителен знак, какъвто носи и Даций. Ти си накарал да премахнат твоя — Муран забеляза, че дишането на противника му се учести. — Знакът го няма, но престъплението остава — и сега ще си платиш за него.

Муран си наложи шлема, затегна подбрадника и едва сега чу виковете и освиркванията, смесени с няколко дюдюкания от все по-неспокойната тълпа. Беше подбрал добре момента. Мелеагър се стъписа. Муран първи трябваше да се въоръжи отново, затова бавно се оттегли и застана с гръб към императорския подиум. Любопитството на тълпата още повече се засили. Всички се питаха какво се е случило и бяха стъписани от яростта, с която Муран връхлетя противника си. Професионалните гладиатори обикновено първо пристъпват леко, сякаш танцуват и предизвикват леки схватки, като по този начин изпитват подвижността на противника и преценяват силата му. Муран не направи нищо подобно. Вдигнал щит, той стремително се насочи право към Мелеагър, мечът му проблясваше като език на змия, който търси отвора над ризницата. Изненаданият Мелеагър бързо отстъпи, леко се извърна и смъртоносният удар на меча само отсече къс от кожата на раменния му предпазител. Муран отново нападна. Използвайки щита и меча си като стенобитно оръдие, той няколко пъти ритна пясък в очите на противника и го принуди да отстъпи. Мелеагър падна, претърколи се по пясъка и изтърва меча. Муран отстъпи и подритна оръжието към противника си, нарочен, изпълнен с презрение жест, сякаш вече бе решил, че е победител и останалото е само въпрос на време.

Муран се обърна и потърси с поглед дребната гъвкава фигура, застанала точно под свода на „Портата на живота“. Той вдигна меч за поздрав, сетне поднови като обезумял яростната си атака. Вече не мислеше за тактики. Осъзнаваше само присъствието на противника: тежкото му дишане, миризмата, лицето зад процепа за очи на шлема, защитаваното от ризницата, меча и щита тяло. Не изпитваше нито болка, нито страх; бе решен да унищожи противника, да отнеме и живота, и честта му.

Краят настъпи бързо. Напълно объркан и изненадан от стремителната ярост на Мурановата атака, Мелеагър се опита да обуздае нападенията, като нанесе удар към крака му. За секунди той остави незащитено лявото си рамо и Муран стовари меча. Мелеагър се отдръпна, избягвайки пълната мощ на удара, но острият край на меча на Муран се вряза дълбоко. Мелеагър изтърва собственото си оръжие и побягна встрани, но Муран се втурна да го преследва и използва стърчащия шип в средата на щита, за да порази противника. Мелеагър се опита да се извърти, но Муран го последва и най-подир стъпи с крак върху гърдите на поваления си противник. Сетне се наведе, свали шлема на Мелеагър и го хвърли през арената. Сега целият амфитеатър се изправи на крака с насочени надолу палци, решавайки по този начин съдбата на Мелеагър. Чуха се викове „Убий го!“ и „Негов е!“

Мелеагър лежеше безмълвен, вторачил поглед в Муран под полупритворените си очи. Не молеше за милост. Муран дори не погледна лицето му, а с вдигнат меч се обърна към императорската ложа, за да изчака волята на императора. Константин се наведе през пурпурния парапет с протегната ръка и насочен напред палец. Ако го обърнеше надолу, Мелеагър трябваше да умре, а вдигнатият нагоре пръст означаваше, че Муран трябва да прояви милост. Гладиаторът изчакваше. Някой говореше на императора; ръката му рязко се спусна надолу, пак се вдигна с рязко мушкащо движение и с палец, насочен нагоре. Мелеагър щеше да живее. Муран се наведе и притисна върха на меча си към врата на противника.