Пол Дохърти - Песента на гладиатора

Диоклециан: старият император, абдикирал бивш император на Запада, победен и убит от Константин при Милвийския мост

Константин: новият император на Запада

Елена: майка на Константин, императрица и августа

Лициний: император на Изтока

Анастасий: християнски свещеник и писар, секретар на Елена

Бур: телохранител на Елена

Крис: началник на агентите на Константин

Гай Тулий: началник на гвардията

Атанасий: оратор

Юстин: оратор

Септим: оратор

Нарцис: роб

Тимотей: управител

Мелеагър: гладиатор

Руфин: банкер, приятел на Константин

Милтиад: епископ на Рим и папа

Силвестър: помощник на Милтиад, главен свещеник на християнската общност в Рим

Полибий: собственик на кръчмата

Попея: незаконна жена на Полибий

Океан: бивш гладиатор

Януария: слугиня

Клавдия: племенница на Полибий

Муран: гладиатор

Симон: Стоика

Петроний: Сводника

Салуст: Издирвача

Спицерий: гладиатор

Валенс: бивш военен лекар

Агрипина: любовница на Спицерий

Даций: главатар на банда

По време на процеса срещу Христос Пилат, според Евангелията, поискал да освободи затворника. Спрял го викът, че ако го стори, не би бил приятел на цезара. Както пишат коментаторите, Пилат усетил заплахата. Всички римски управители и чиновници били внимателно наблюдавани от тайни агенти на императора, agentes in rebus, което буквално означава „онези, които вършат нещата, извършителите“. Римската империя разполагала както с военни, така и с цивилни полицейски сили, въпреки че в отделните райони те се различавали, но би било неточно да твърдим, че империята е имала детективи, които по някакъв начин напомнят на нашите детективи или тайни разузнавателни служби. Вместо това императорът и водещите политици плащали огромни суми на доносници и шпиони. Често пъти те трудно можели да бъдат контролирани, и, както сухо забелязва Ълсингъм — главният шпионин на Елизабет I, „той не бил съвсем сигурен за кого работят собствените му хора, за него или за опозицията.“

Тези агенти представлявали отделна каста сред ордата събирачи на слухове, доносници и понякога извънредно опасни шпиони. Императорът ги използвал и техните показания можели да означават края на нечия обещаваща кариера. Това със сигурност се отнася до кървавия и изпълнен с интриги период от началото на IV в.сл.Хр.

Император Диоклециан 1 1 Гай Аврелий Валерий Диоклециан (ок. 240 — 316) римски император под името Йовий (284 — 304), издигнал се по пътя на военната служба. Установил домината, осъществил важни административни реформи. Жесток гонител християнството (303 — 304.) — (Бел.прев.) разделил империята на Източна и Западна. Всяка част имала собствен император и негов помощник, носещ титлата цезар. Империята била изправена пред икономически проблеми и опасността от нападенията на варварите. Нейната държавна религия била застрашена от набиращата все повече сили християнска църква, чието присъствие във всички провинции се усещало на всяко социално равнище.

В 312 г. сл. Хр. Константин 2 2 Константин I Велики (ок. 285 — 337) — римски император от 306 г. Възстановил единството на империята, водил политика на веротърпимост. Преместил столицата на империята във Византион, наречен в негова чест Константинопол. Той и майка му Елена били обявени за светци от християнската религия — (Бел.прев.) с подкрепата на майка си Елена, британка по произход, която вече флиртувала с християнската религия, решил да завземе Западната империя. Той прекосил Италия и се срещнал със съперника си Максенций 3 3 Марк Аврелий Валерий Максенций (ок. 280 — 312) — син на Максимин II, римски император от 306 г. — (Бел.прев.) при Милвийския мост. Според Евсевий 4 4 Евсевий от Кесарея (ок. 264 — 340 г.) — християнски апологет и първи историк на църквата, писал на старогръцки език. — (Бел.прев.) , биографът на Константин, бъдещият император имал видение на кръст, под който стояли думите: In hoc signo vinces — „С този знак ще победиш“. Константин, продължава разказът, заповядал на войските си да приемат християнския символ и спечелил блестяща победа. Той разгромил и убил Максенций, и потеглил срещу Рим.