Пол Дохърти - Песента на гладиатора

Здесь есть возможность читать онлайн «Пол Дохърти - Песента на гладиатора» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 2008, ISBN: 2008, Издательство: Еднорог, Жанр: Исторический детектив, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Песента на гладиатора: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Песента на гладиатора»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

През незапомнено горещо лято на 313 година Рим е разкъсван от размирици и гняв. Император Константин и императрица Елена се опитват да разберат новата християнска религия. Но самите християни не са достатъчно сплотени. Възникват спорове за божествената природа на Христос и Константин кани противниците да обсъдят въпроса пред него в римската му вила.
А във вилата започват да се случват страшни и необясними събития. Представители на враждуващите секти са убити по особено жесток начин. Вилата е нападната, изчезва ценна християнска реликва. Императрица Елена се обръща за помощ към своята вярна помощничка Клавдия, която трябва да разплете опасната мрежа от интриги - за да спаси собствения си живот...

Песента на гладиатора — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Песента на гладиатора», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Елена произнесе само с устни „мишле“, а момичето й отправи бърза хитра усмивка и кимна в знак, че я е разбрала. Елена се върна към мислите си. Клавдия можеше да е полезна при проблемите, с които се сблъскваше императорът — това хитро мишле, този най-съвършен агент, чийто нос надушваше всяка неприятност или беля. Беше дете на крайните квартали, бивша актриса, можеше да се държи като дама, ако пожелае, но рядко го правеше. Не обичаше да я забелязват и това я правеше колкото ценна, толкова и опасна. Хората бъбреха пред нея, сякаш я нямаше, а тя имаше набито око, с което отбелязваше всички дребни несъвпадения и лицемерни излияния. Християнка ли беше Клавдия, се запита Елена. Между нея и свещеника Силвестър имаше определено някаква връзка, както и между нея и Руфин. Банкерът навярно бе обещал да й помогне да намери мъжа с татуирания върху китката пурпурен бокал, който я беше изнасилил преди две години, след като бе убил умствено недоразвития й брат Феликс. Странно, разсъждаваше Елена, че Клавдия беше приела поканата й да присъства на игрите; момичето бе заявило, че не обича такива забавления, но дали не беше влюбено в някой от гладиаторите?

— Августа, може ли да се присъединя към теб?

До нея стоеше Фулвия Юлия, жената на Руфин, зад нея се навърташе един от домашните й роби със стол.

— Разбира се!

Усмивката на Елена беше също толкова престорена, колкото и тази на Фулвия Юлия.

— Чудесно! — Фулвия Юлия седна.

— Августа — започна да гука тя, докато почукваше с пръст върху креслото на Елена — ти си толкова смела, като отказваш да носиш скъпоценности или грим! Това е… — кучката се заля в смях — толкова е предизвикателно!

— Не си ли чела „Любовно изкуство“ на Овидий 13 13 Публий Овидий (43 г.пр.Хр. — 17 или 18 г. сл. Хр.) римски поет елегик, един от най-ценените антични поети. — (Бел.прев.) — усмихна се Елена. — Той казва, че всичко може да се прикрие с геми 14 14 Гема — скъпоценен или полускъпоценен камък с гравиран образ, поставен като украса на пръстен. — (Бел.прев.) . — Наведе се по-близо до нея: — Една фалшива жена е най-малката част от себе си.

— О, Августа, ти знаеш толкова много! А сега… — Фулвия Юлия плесна с ръце и посочи към арената: — Кого според теб ще убият?

В тъмнината на тунела под амфитеатъра гладиаторът Муран си задаваше същия въпрос. Преди това се беше помолил пред статуята на Марс и бе хвърлил в свещения пламък благовония, смесени с кичур червена коса от ниско остриганата му глава. Беше измил очите си от прахта и ги бе очертал с въглен, което още повече подчертаваше синия им цвят. Беше готов за битката.

Той и противникът му бяха свободни хора, затова можеха да използват свое оръжие; нямаше да чакат дълго, преди да излязат на арената. Сами бяха избрали да се сражават. Муран поклати глава. Беше тук, защото така трябваше да бъде; това беше единственото, което умееше — да се бие.

Муран примижа срещу слънцето. Бе фризиец по произход, а всъщност беше просто един сражаващ се мъж от бедняшките квартали без близки или родственици. Фортуната — сестра му, бе умряла и единствените му приятели бяха онези, с които се срещаше в кръчмата „Магариците“. Беше преспал с онова кръчмарско момиче, но сърцето му… Е, той изкриви лице, малката Клавдия трябва да бе наясно с това.

Огледа тунела. Боядисаните в мъртвешко жълто и черно стени бяха покрити с надписи, последните думи и знаци на други гладиатори, изчаквали тук пред „Портата на живота“ заслепяващата светлина на арената, която ги примамваше. Дали това беше денят, в който щеше да умре? Муран бе победител в поне десетина сражения. Беше изгубил само две, след които му бяха отсъдили omissus, победен, комуто се позволяваше да живее.

— Готов ли си, Муране?

Полибий, вуйчо на Клавдия и съдържател на кръчмата „Магариците“, посочи масата, където бяха струпани оръжията. Полибий имаше кръгло лице и лукави очи. Сега се опитваше да изглежда натъжен, като потриваше крайчеца на дебелия си нос и кривеше надолу ъгълчетата на ухилената си уста, сякаш Муран вече бе изгубил сражението.

— Аз съм този, който ще се бие! — каза Муран иронично.

Полибий оправи просмуканата от пот коса върху оплешивяващата си глава и изтри ръце в тъмносинята си туника.

— Бих искал да не беше!

Океан излезе от сенките. Ръцете и краката му бяха огромни и мощни като колони. Твърдеше, че е по-добре да имаш празна градинка, отколкото няколко пръснати навсякъде цветя, затова всеки ден бръснеше темето си и го натриваше с евтино масло така, че както казваше Полибий, то лъщеше като току-що снесено гълъбово яйце. Имаше само едно ухо, окичено с огромен меден пръстен; другото му бяха отхапали в една от битките. Океан го бе осолил в саламура и изсушил, и сега то висеше на връв от врата му.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Песента на гладиатора»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Песента на гладиатора» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Песента на гладиатора»

Обсуждение, отзывы о книге «Песента на гладиатора» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x