Пол Дохърти - Песента на гладиатора

Тя замълча. Тимотей и Нарцис сега се преместиха още по-близо един до друг, сякаш да се защитят. Бур захвърли оръжейния колан на Гай надалеч и едната му ръка легна върху дръжката на собствената му кама. Гай бе пребледнял, единствено капчиците пот, струящи по страните му, издаваха неговата възбуда.

— Наистина съм сирак… — заекна той, — но никога не съм бил в Капуа, аз…

— Недей да лъжеш! — меко произнесе Клавдия. — Може и да си добавил ново име към името си, но в римската войска се пазят извънредно подробни архиви. Някъде сред тях ще открия името ти, възрастта ти и откъде произхождаш.

Пак замълча и отпи от виното си, като огледа Гай от главата до петите, но не откри никакво скрито оръжие.

— Времена на терор! — поде тя. — Християните от Капуа и други места били обкръжени, настъпило време за уреждане на стари сметки и обиди. Дионисий и Септим, християнски учени, били подплашени до смърт, за да предадат и други имена. Луций и Октавия не били християни, но по някакъв начин били включени в гоненията. Били само бедни селяни и никой не можел да им помогне, а осиновеният им син вероятно бил на стотици километра надалеч. Не знам кой ги е предал и защо; може да е бил Дионисий или Септим. Сигурна съм, че ти сам си прегледал архивите, макар че мъже като теб и Крис страстно желаят да унищожат всичко, свързано с онези дни, когато християните били преследвани като плъхове из каналите.

Клавдия взе венеца с маргаритките и го постави на дланта си.

— Един стар мъж и една стара жена — продължи тя, — не провинили се в каквото и да било, били довлечени в Рим. И разбира се, колкото повече отричали, толкова по-лошо ставало за тях. Били добри хора, нали, Гай? Дали позволявали на християни да се срещат в чифлика им, или са давали подслон на християни? Както и да е, тези нещастни хора били умъртвени, а земята им конфискувана от държавата. Сигурно минали месеци, преди научиш новината; по това време ти си бил амбициозен офицер от армията, доверен член на щаба на Константиновата армия на Запада. Диоклециан абдикира, гражданската война избухва, но ти не си забравил — Клавдия скъса венеца. — Завръщаш се в Рим с победоносната войска и провеждаш пълно разследване. Ти си добър войник, знаеш как да замислиш ходовете си. Не заминаваш нито за Сизий, нито за Капуа, по-скоро започваш да преглеждаш архивите и да слухтиш какво носи мълвата и клюките. Не си християнин, нали, Гай?

— Мразя ги, винаги съм ги ненавиждал! — дойде спокойният отговор. — Това е секта от роби и размирници. Като мнозина офицери, аз мисля, че Константин направи погрешен избор.

— Значи, чувстваш се предаден? — запита Клавдия. Затова ли стана предателят в лагера на императора? Продаде ли вече душата, меча и верността си на агентите на Лициний? Толкова ли си гневен заради смъртта на приемните си родители, толкова разярен на християнската вяра, че изгуби всичкото си доверие в Константин и неговата майка?

Гай срещна твърдо погледа й.

— Ти си наблюдавал и вътрешно си кипял от гняв! — продължи Клавдия. — Научил си колкото е възможно повече ужасяващи подробности около жестокото залавяне и смъртта на приемните ти родители. Още сол в раната е добавило случилото се с дома, където си играл като дете, с техния чифлик. Той бил конфискуван от държавата, но Константин го върнал на християнската секта. Обида подир обида, рана подир рана. Откриваш, че Луций и Октавия са погребани в християнските катакомби, а върху гроба са изсечени само първите им имена. Сега катакомбите са изоставени. Съвсем не е трудно за войник като теб да се промъкне долу, да отвори гроба и да изнесе останките заради нещо, което ти наричаш почетно погребение.

— Не знаех това! — продума Тимотей. — Гай, ти винаги си изглеждал толкова спокоен и изпълнен с търпимост!

— Надменен е по-подходящата дума — прекъсна го Клавдия. — Ти мразеше императора и хората като Силвестър.

— Но той е телохранител! — намеси се Бур. — Би могъл да убие императора, когато си поиска!

— Дали би могъл? С всички войници, които са винаги около него? А и какво ще стане, ако Константин бъде убит, но семейството му оцелее и особено августата? И нещо, което е още по-важно — Гай Тулий иска да живее! Иска да стане свидетел на завръщането на новия император-езичник, който ще се обърне и ще вдигне ръка срещу християнската църква. О, сигурна съм, че ако избухнеха нови преследвания, Гай Тулий щеше да се окаже най-ревностният гонител на християните! — спокойно обясни Клавдия.