Публий Овидий (43 г.пр.Хр. — 17 или 18 г. сл. Хр.) римски поет елегик, един от най-ценените антични поети. — (Бел.прев.)
Гема — скъпоценен или полускъпоценен камък с гравиран образ, поставен като украса на пръстен. — (Бел.прев.)
centurio (лат.) — стотник, началник на военно отделение от сто души. — (Бел.прев.)
Покрита галерия, затворена от едната страна с колони, а от другата със стена на здание. — (Бел.прев.)
Латинският път — (Бел.прев.)
Днешният град Тиволи — (Бел.прев.)
Митра (на авестийски „договор“, „съгласие“) — древно ирански митологически персонаж, свързан с представата за договореност, а в същото време и бог на слънцето. Неговият култ бил широко разпространен извън пределите на Иран и особено в Римската империя, където бил почитан наравно с Юпитер, а в други случаи бил отъждествяван със Зевс. — (Бел.прев.)
Една от основните богини на римския пантеон, която съответства на гръцката Атина Палада. — (Бел.прев.)
Денарии — римска сребърна монети, използвана през Средновековието в никои страни от Западна Европа. — (Бел.прев.)
Св. Себастиян, римски офицер, роден в Нарбона, загинал мъченически през III век, покровител на стрелците с лък. — (Бел.прев.)
libera cena (лат.) свободна вечеря — в деня преди боя гладиаторите получавали богата вечеря, която била давана публично и на която присъствали много любопитни, дошли да наблюдават утрешните борци. — (Бел.прев.)
Афер Публий Теренций (195 — 159 г. пр. Хр.), римски комедиограф. — (Бел.прев.)
Луций Аней Сенека, наречен Философа (род. в 4 или 1 г.пр.Хр. в Кордуба, днешна Кордова — самоубил се през април 65 г.сл.Хр. по заповед на Нерон) — политик, сенатор, възпитател на бъдещия император, автор на трагедии и епиграми, философски трактати и писма, произведения от жанра на мениповата сатира. — (Бел.прев.)
Обичайна целувка, която християните разменяли при среща — (Бел.прев.)
Израз от Книга Откровение на св. Йоан, който означава пълен обхват, цялост: „Аз съм Алфа и Омега, начало и край — казва Господ, Който е, Който е бил и Който иде, Вседържителят“ (Отк. 1:8–10; 2:8; 21:6; 22:13). — (Бел.прев.)
Асклепий прев. римски бог на здравето, съответства на гръцкия бог Ескулап. — (Бел.прев.)
Панония — римска провинция между Алпите и реките Дунав и Сава, населена с илирийски племена и келти. — (Бел.прев.)
Ювенал Деции Юний (ок. 60 г.пр.Хр. — сл. 127 г.пр.Хр.) — римски поет сатирик. — (Бел.прев.)
Херодот от Халикарнас (484 — 425 пр.Хр.) — старогръцки историк, наречен от Цицерон „Баща на историята“. — (Бел.прев.)
Мани — според вярването на римляните душите или сенките на мъртъвците, на които въздавали божествени почести, а според Вергилий — богове на подземния свят, наказващи съдници. — (Бел.прев.)
От областта Самария в Юдея. — (Бел.прев)
Сикомора — дърво от рода на черниците, чиито плодове наподобяват смокини. — (Бел.прев.)
Противоборство между гладиатор и диво животно. — (Бел прев.)
Луперкалии — старо италийски празник на плодородието и пречистването в чест на бог Фавн — Луперк или ликейския Пан, състоящ се през последния месец на римската година. — (Бел.прев.)
Велен — фина обработена телешка кожа имитираща пергамент. — (Бел.прев.)
Става дума за апостол Йоан Богослов, автор на „Евангелие от Йоана“, три послания и „Откровение“. — (Бел.прев.)
Озирис — един от главните египетски богове, син на Нут (Нощта) и Хеб (Земята), съпруг на Изида и баща на Хор (Хипократ). Първоначално бог на умиращата и възкръсваща природа, после го почитали като „бог на боговете“, господар и съдник на подземния свят. Обявен от император Калигула за държавен бог в Рим. — (Бел.прев.)
Римляните наричали Средиземно море Средно или Вътрешно. — (Бел.прев.)
Адриан (76 — 138) — римски император от 177 г. от династията на Антониите. Засилва императорската власт, създал мощна система отбранителни съоръжения по границите — (Бел.прев.)
Фиал — ниска плоски чаша за пиене или извършване на жертвоприношение при древните гърци и римляни — (Бел.прев.)
Читать дальше