Пол Дохърти - Тайната на замъка

— Стига, шарлатанино, самообявил се за магьосник — усмихна се лорд Роджър. — Чувството за вина лесно се проявява. Надявах се нервите на убиеца да не издържат. — Той се протегна и стисна ръката на сина си. — Излъгал съм се. Ферърс имаше сърце от камък и никаква душа. Ти го притисна. Сега справедливостта възтържествува.

Той се изправи и се протегна.

— Какво ще правиш? — попита Ричард, уплашен да изпусне баща си от поглед.

— Ще останем тук, докато Бутлак се върне — отвърна лорд Роджър и се огледа мрачно. — Всички ще останете. Ще се предам на шерифа и ще отида в Лондон. Ще ме придружите ли?

Всички се съгласиха.

— Има ли вино? — попита лорд Роджър. После отиде при Емелин и я прегърна. — Съжалявам за смъртта на баща ти — прошепна той. — Но сега всичко, което имам, е твое. — Той я пусна и посочи останалите. — Това важи и за всички вас — Бремнър, Грантъм и Манинг. Вие дойдохте и аз няма да забравя това. Гилдас, Барликорн, Кроукхърст ще бъде и ваш дом. Банкерите в Лондон още пазят парите ми. Кралят ще освободи земите ми и ще съобщи на всички, че съм оправдан.

— И ще се върнеш да живееш тук? — тревожно попита Ричард.

Лорд Роджър тъжно поклати глава. Приближи се и застана до сина си.

— Не веднага — отвърна той и очите му се напълниха със сълзи. — Трябва да свърша нещо. Нощта, когато умря майка ти, отидох в един малък параклис и се заклех пред статуята на Девата. Ако ми помогнеше справедливостта да възтържествува, да се изправя срещу истинския убиец, щях да отида на поклонение до гробницата на свети Яков в Компостела, а после на изток — до Йерусалим. — Той вдигна ръка. — И този път не можеш да ме придружиш. Трябва да отида сам. Кроукхърст има нужда от господар. — Той се усмихна. — А и Емелин си има планове. Аз ще се върна. А сега да допием виното и да празнуваме!

Ричард скри мъката си от новините, като помогна на Емелин да налее вино.

— Знаеше ли — седна той до баща си, — че Бутлак е намерил пръстена.

Баща му поклати глава.

— Не, гледах да избягвам отшелника. Той не е глупакът, на какъвто се прави. Веднъж-дваж пътищата ни едва не се пресякоха. — Лорд Роджър повика Барликорн. — Кътбърт, враждата ти с разбойниците е приключена. Труповете на Ратсбейн и Догуърт замръзват в снега.

— Момчето избяга — прошепна Барликорн. — Един от бандата оживя.

— Пале — присмя се лорд Роджър. — Видях го през брода. Не е от същия материал като баща си.

Емелин приближи с кана вино, за да напълни чашите. Лорд Роджър й направи място върху грубо издяланата пейка.

— Не се ли досети? — попита той сина си.

— Не — отвърна Ричард. — Когато те видях да нападаш, това пробуди спомени, но никога не съм си представял, че това е възможно.

— А ти, Емелин?

Младата жена поклати глава.

— Нито за миг — отвърна тя тихо. — С баща ми бяхме близки, но нито веднъж не те е споменал. Разбрах, че има някаква тайна, едва когато по време на треската, преди да умре, той спомена името ти.

— Беше добър човек — обяви лорд Роджър. — А сега, милейди, напълни чашите ни. Да поговорим за вашата сватба.

В трапезарията Франклинът млъкна и огледа спътниците си.

— Благородни господа и дами, това е краят на моята история.

— Случила ли се е тя наистина? — попита Игуменката.

Въпреки късния час, тя беше слушала с внимание всяка дума на Франклина.

— Разбира се — отвърна разказвачът. — Нашият добър приятел сър Годфри дойде с краля до Кроукхърст. Свещеникът знае за гробовете и литургиите, които лорд Роджър поръча за всички мъртви.

— Ами Ферърс? — попита Морякът.

— Като предател беше погребан с останалите — отсече Франклинът.

— Ожени ли се оръженосецът за своята Емелин? — Батската невяста се приведе, на лицето й играеше беззъба усмивка.

— О, да, ожениха се — отвърна й с усмивка Франклинът. — Самият крал присъства на сватбата им. Иди в имението Кроукхърст другия път, когато минаваш през Есекс. Иди през лятото, гълъбарниците са пълни, зайчарникът гъмжи от зайци, в градините растат билки и цветя. Имението е възстановено в пълния си блясък. Лорд Роджър седи в овощната градина и гледа как внуците му играят. Те са петима — три момчета и две момичета, здрави и силни. Ричард и Емелин са така влюбени, както бяха първия ден, когато се срещнаха в завладяния от чумата Колчестър.

— А бродят ли там призраци? — обади се Продавачът на индулгенции. — Искам да кажа…

Ханджията го изгледа с любопитство. Обикновено той говореше пискливо и непрекъснато рошеше боядисаната си жълта коса, но сега гласът му беше различен, тих и сподавен.