Пол Дохърти - Тайната на замъка

— О, не! — промърмори Емелин. — Благородно, но глупаво!

Ферърс дори не изчака конят да се отдръпне, а се затича и започна да нанася удари към главата на лорд Роджър. Рицарят бързо се отдръпна от обсега им.

Известно време двамата бойци почиваха, вдишвайки жадно въздух, после отново се приближиха. Мечовете се сблъскваха високо или ниско, парираха удари и контраатакуваха. Ферърс отстъпи назад и вдигна меч за смъртоносен удар, прицелен в главата на лорд Роджър. Противникът му отстъпи, пропусна удара и веднага нападна, бърз като отровна змия. Мечът му изсвистя във въздуха, проблясвайки на слънцето и отсече главата на Ферърс. Емелин изпищя. Ричард отмести поглед, когато главата заподскача из кишата. Известно време тялото остана изправено, кръвта струеше като фонтан от него, преди и то да падне на земята. Лорд Роджър заби върха на меча си в снега и коленичи, устните му се движеха в беззвучна молитва. После се изправи и залитна в прегръдките на сина си. Оръженосецът го прегръщаше и чувстваше яростното биене на сърцето му, усещаше горещия му дъх по бузата си.

— Съжалявам — прошепна лорд Роджър. — Бог ми е свидетел, синко, съжалявам за онова, което направих.

— Всичко свърши — каза Ричард. — Това е краят. Ти си оправдан пред Бога и законните свидетели.

Лорд Роджър се отдръпна усмихнат.

— Иска ми се майка ти да беше тук — каза той и очите му се насълзиха. — Иска ми се да можеше да види бебето, което винаги е искала, превърнало се в мъж, какъвто винаги е мечтала да станеш. Докато обикаляхме из кралството — продължи той, — понякога нощем стоях при теб и те гледах с часове. Искаше ми се да ти кажа истината, но това щеше да бъде твърде опасно. Научих те на всичко, което знаех. — Лорд Роджър се усмихна. — Преди да напуснем Англия — каза той, — когато войската се свикваше в Дувър, ми се стори, че някой ме разпозна. Един от кралските рицари. Тогава с Барликорн решихме, че е време да действаме.

— Барликорн? — възкликна Ричард и се загледа към стрелеца, който му се усмихваше.

— Да, Барликорн беше с мен от самото начало — махна с ръка лорд Роджър. — Но за това ще ти разкажа после.

— Значи ти се срещна с него на пътя за Епинг?

— О, да, от момента, когато напусна Поатие, аз те следвах. Когато пристигна в Дувър, Барликорн беше там и те наблюдаваше.

Ричард се усмихна и прокара пръсти през косата си.

— Усетих, че някой ме следи. Но какво стана при Поатие?

Лорд Роджър сви рамене.

— Беше по-лесно, отколкото си мислиш. Бойното поле беше обляно в кръв. Стъмваше се. Когато минахме през селото, си купих свински мехур, пълен с кръв. — Той се усмихна. — Останалото беше, както го видя — тъмна мокра канавка, далеч от френските мародери. Щом ти си тръгна, аз изчаках малко и те последвах.

Ричард взе шлема на баща си от земята и се загледа към главата и тялото на Ферърс.

— Значи си планирал всичко това?

— Цял ден ли ще мръзнем тук? — извика Грантъм.

— Сър Филип Ферърс? — попита Манинг. — Какво да правим с останките му?

— Каквото искате — отсече лорд Роджър. — Аз приключих с него.

Той отиде и хвана юздите на коня си.

— Оставете мъртвите да заровят мъртвите — цитира той Писанието. — Видях Бутлак да заминава. Хората на шерифа ще дойдат. Те могат да изкопаят гробове.

Емелин се приближи и срамежливо хвана Ричард за ръката.

— Всичко свърши — прошепна тя с блеснали от вълнение очи. Погледна към ливадата. — Помниш ли Евангелието, Ричард? Нивата, която първосвещеникът купил с парите, които Юда му върнал? Как се наричаше?

— Хаселдама, Кръвната нива — отвърна Ричард.

— Да — прошепна тя. — Това е също поле на кръвта, Ричард — място на възмездие и отмъщение. Когато го видях за пръв път, мислех, че е поле на мечтите. — Тя погледна към лорд Роджър, заобиколен от рицарите си, които го поздравяваха. — Място на кошмари — добави девойката, потрепери и придърпа наметката по-плътно около раменете си. — Хайде, Ричард, силният огън и чаша загряваща напитка ще ни стоплят, а и баща ти има много да ни разказва.

Тръгнаха обратно по пътеката, водейки конете. Баяр беше странно спокоен, сякаш усилието беше изцедило енергията и духа му. Ричард се чувстваше уморен, краката му тежаха, в устата си усещаше горчив вкус. Осъзна, че е прехапал устните си до кръв, докато е гледал яростния двубой. Зачуди се какво ще стане сега. Щеше ли баща му да отиде в Лондон и да моли за опрощение? Стигнаха до имението и лорд Роджър поведе коня си през двора, сякаш никога не беше заминавал. Гилдас и Барликорн закараха конете в конюшнята, за да махнат седлата и да ги разтрият, докато останалите влязоха в замъка. Ричард помогна на Емелин да запали огъня и сложи върху него купа с вино, мляко и билки. Баща му зае полагаемото му се място начело на масата, рицарите насядаха около него, затрупвайки го с въпроси. Лорд Роджър ги слушаше, като кимаше или отговаряше накратко. Оръженосецът отиде и седна до него.