Ахмед Юмит - Патасана

Междувременно деспотичният асирийски цар Тиглатпилесер уби по-големия си брат в двореца, потуши броженията в царството си и възстанови реда, създавайки най-могъщата и най-безпощадната армия в асирийската история. После се качи на бързата си бойна колесница, теглена от три коня, и тръгна на поход, за да смири въстаналите срещу него народи.

Вестта, че Тиглатпилесер е тръгнал на поход, не уплаши Пизирис. Той вярваше на фригийския цар Мидас и на урартския цар Сардур. Другите царства, научили, че асирийският цар се готви за война, се скупчиха като стадо сърни, надушили лъв. Малките царства се съюзиха с урартския цар Сардур с надеждата да успеят да спрат Тиглатпилесер. Първи в списъка бе Пизирис, който оказваше безрезервна подкрепа на урартския цар Сардур.

После се случи неизбежното - урартската и асирийската армия се хвърлиха в битка и асирийският лъв победи урартците. Сардур побягна с малцината оцелели от войската си. Така рухна една от колоните, на които Пизирис се уповаваше. Фригийският цар Мидас предпочете да наблюдава войната от уютните възвишения на Анадолското плато.

За пръв път Пизирис осъзна грешката си. Асирийският цар Тиглатпилесер бе научил, че страната ни подкрепя урартците.

274

Със страх, изписан по широкото му лице, и черен като смъртта Пизирис се оттегли в двореца си да размишлява какво да предприеме.

Новината за поражението на урартците се спусна над града по-зловещо от бедствие. От бреговете на Ефрат, които Тиглатпилесер прекосяваше на път за Арпад, пристигаха вести за смърт. Асирийските войници опожаряваха, унищожаваха и плячкосваха победените земи; избождаха очите и отсичаха ръцете на хората, прокуждаха ги от градовете, селата и домовете им. Беше въпрос на дни армията да затропа по портите на града ни. Хората трепереха от ужас и чакаха Пизирис да се яви пред тях, за да ги успокои. Дните обаче отминаваха, а царят не излизаше от двореца.

Баща ми бе сред онези, които намираха поведението му за много странно. Вярно, още откакто се възкачи на престола, Пизирис предпочиташе да действа на своя глава, ала сега ставаше въпрос за съдбата на града и хората. По-правилно бе да свика Съвета на благородниците или най-малкото да се допита до най-доверените си съветници. Но Пизирис мислеше и решаваше сам.

Дни по-късно извика баща ми. Съобщил му, че е написал таен договор, който на всяка цена трябва да стигне до Тиглатпилесер. Предлагал градът ни да плаща двойно по-високи данъци. И настоява най-довереният му човек, дворцовият писар, да отнесе посланието му.

След два дни баща ми, придружен от дванайсет дворцови стражи, замина да занесе на Тиглатпилесер - по онова време той предвождаше асирийската армия при обсадата на Арпад -двете плочки с договора и ценни подаръци. Незнайно защо Пизирис бе забранил на пратеника си да чете плочките. Бе невъзможно, дори да искаше, защото бяха поверени на дворцовите стражи.

На раздяла татко се сбогува с нас, сякаш няма да ни види повече. Уплаших се. Попитах го какво става. Той се просълзи. И ми отговори:

275

„Ефрат дарява с изобилие земята, житните класове дават зърно, кайсиевите дървета раждат плод, царят управлява държавата, войниците се сражават, писарите пишат договори и съветват царя. Всеки изпълнява своя дълг. Понякога обаче Ефрат прелива и носи смърт вместо плодородие; настъпи ли суша, житните класове не дават зърно, а кайсиевите дървета не раждат плод; болести покосяват овцете и те измират, а млякото им не става за пиене; настъпва час, когато царят не смогва да управлява държавата, а войниците не могат да се сражават. Случва се така, но дворцовият писар не бива да го използва като извинение, за да загърби дълга си. Нему е връчен божественият писец. Не царят му е вменил дълга, а небесният бог на бурите Тешуб. В името на боговете той трябва да изпълни повелята, дори тя да означава смърт и предателство“.

В онзи ден не разбрах думите му. Проумях ги след дълги години, когато Лаймас, измъчван от угризения на съвестта, ми разкри истината на смъртния си одър.

Баща ми се присъедини с уверена крачка към стражите, тръгнали да отнесат плочките на Тиглатпилесер. Вървеше с високо вдигната глава, а очите му светеха по-гордо от всякога.

Един месец по-късно Пизирис ме извика в двореца. По лицето му бе изписано скръбно изражение. Поздрави ме приятелски. Улови ме за ръката и заговори:

„Млади Патасана, имам тъжна новина за теб. Жестокият цар на асирийците Тиглатпилесер уби безмилостно съветника ми, главния дворцов писар, баща ти Арарас. Изпрати вест, че отнема живота му като отплата, за да пощади града ни. Решил е да ме уплаши, убивайки най-приближения ми съветник. Загубата е огромна, ала баща ти жертва живота си за благото на града ни. Със своята смърт той защити царството ни от безмилостните асирийски варвари. Уважавам дълбоко този благороден мъж, намерил приют при боговете, и ти заповядвам, като негов достоен син, да заемеш поста му на главен дворцов писар“.