Ахмед Юмит - Патасана

- Сякаш предстои битка или ще чуем вест, която ще ни отчужди…

Обяснението му само обърка Есра.

- Затова не исках да си тръгнеш - продължи той. - Да не би да не се видим повече.

- Защо да не се видим? И двамата сме тук.

Пусна ръката и.

270

- Не знам. Животът е пълен с клопки. Нещо неочаквано и смутно ни се случва всеки ден.

Отбягваше погледа и. Взираше се в хляба върху масата, потънал в мисли. Есра спря да се храни. Обзеха я съмнения. Дали капитанът има някаква информация за убийствата, но я пази в тайна от нея? Дали преднамерено не прикриваше нещо?

- Беше ни трудно тези дни, но всичко свърши, нали? - каза тя, макар всъщност да искаше да попита: „Криеш ли нещо от мен?“

- Права си - кимна и, сякаш се събуждаше от дълга дрямка. -Всичко свърши.

Есра замълча, втренчена изпитателно в лицето му.

- Защо не ядеш? - попита Ешреф. - Нали обожаваш кюфтета?

- Ям - отвърна Есра, но реши, че капитанът се опитва да смени темата. Накрая не издържа на напрежението и го попита направо: - Криеш ли нещо от мен?

- Не, разбира се. Защо да крия нещо от теб?

- Държиш се малко особено.

- Права си, замислих се, но не е това, което предполагаш. Няма нищо общо с убийствата.

Есра не му повярва, ала не възрази. Продължи мълчаливо да се храни. Ешреф също не продумваше. Тя възприе мълчанието му като доказателство за вина.

Пусна рязко вилицата.

- Ще ти призная нещо… - Очите и се присвиха ядосано, лицето и се изопна, сякаш се готвеше за битка. - Не вярвам, че сепаратистите са извършили убийствата.

Вместо отговор Ешреф и се усмихна горчиво. Есра започваше да се дразни от всяко негово действие, от всяка негова мимика.

- Защо се смееш? - попита заядливо.

- Точно от това се страхувах! Тези проклети убийства пак застанаха между нас!

271

- Те са по-важни от връзката ни - отсече Есра. - Става дума за човешки живот. И ако убиецът или убийците не са заловени, животът на всички ни е в опасност.

- Мъртви са - напомни и капитанът. - Вече не могат да навредят никому.

- Вярваш ли си?

- Да. Защото казвам истината.

- Не мисля. Сепаратистите не убиват така.

- Ако ги познаваше, щеше да си наясно колко грешиш.

- Какво значение има дали ги познавам?

- Огромно - подчерта капитанът. - Подценяваш ги. Смяташ ги за полуграмотни, подведени хора, които служат на обречена кауза. Не допускаш, че са достатъчно умни да извършат серия от безупречно планирани убийства, за да спечелят поддръжници в арменските села, както твърдя аз. - Забелязал скептичния поглед на Есра, той продължи: - Подкрепят ги силни държави. Германия, Великобритания, Гърция, Сирия, Иран. Дори американците - привидно наши съюзници, - и те тайно им помагат. Имат отлично обучени отряди.

- Не знам какви отряди имат, но според мен не извършват такива убийства - повтори упорито Есра. - И аз чета вестници и гледам новините. Нито веднъж не съм чувала сепаратисти да убиват по този начин.

Капитанът я погледна безпомощно. Не искаше да спори и нямаше сили да я убеждава, но разбираше, че е длъжен да говори. Гърлото му пресъхна. Пресегна се да вземе чашата си и забеляза, че ръцете му треперят. Стисна я здраво и отпи голяма глътка.

- Не вярвай много на новините във вестниците - подхвана меко той. - Ще ти разкажа нещо. Не е новина. Наистина се е случило. Имам предвид инцидента, който премълчах онази вечер.

- Защо не ми разказа тогава?

- Защото не исках да съживявам ужасния спомен.

- А сега? Няма ли да го съживиш?

272

- Имам ли избор? Няма друг начин да те убедя.

Думите му, произнесени със сведена глава, трогнаха Есра и гневът и стихна, макар да не го показа. Погледна го с очакване. Знаеше колко различни са двамата; възприемаха убийствата от съвсем противоположен ъгъл. Разбираше, че няма да могат да живеят заедно. Ала присъствието му и вдъхваше непознато спокойствие и я изпълваше с необичайно щастие.

273

Двайсета плочка

Баща ми се върна от пътуването с новини, които зарадваха Пизирис. Урартският цар Сардур и фригийският цар Мидас заявяваха готовността си да помогнат в битката срещу древните им врагове - асирийците. Той обаче съобщи тази вест на Пизирис с много внимателно подбрани думи. „Необходимо е да приемаме предпазливо обещанията на царете“, предупреди го той. Но царят посрещна възторжено новината и въпреки предупрежденията и на баща ми, и на по-възрастните благородници, започна да изпраща пратеници до по-малките хетски царства с обнадеждаващото послание, че освобождението от асирийската тирания е неизбежно.