Ахмед Юмит - Патасана

- Донесе ли чая? Остави го тук.

Войникът вдигна едната чаша от подноса, но се подхлъзна, изгуби равновесие и изля целия чай в скута на Есра. Младата жена изпищя оглушително и скочи на крака. Мокро петно тъмнееше в долната част на светлозелената и блуза и вдясно под колана на бежовите и памучни панталони. Капитанът също се изправи.

- Гледай какво направи! Защо не внимаваш? - скастри той войника.

Застанал мирно, младият мъж прие безмълвно порицанието на командира си, който приближи до Есра.

- Много ли те опари? - попита я загрижено.

Есра подръпваше блузата и панталоните си, за да не докосват кожата и. Капитанът извика към войника:

- Донеси вода! Бързо!

Погледна Есра и внезапно си промени решението.

- Дали да не отидем вкъщи?

- Няма нищо, добре съм.

Изкривеното и от болка лице обаче опровергаваше смелите думи.

- Вкъщи ще се полееш със студена вода. Успокоява болката.

Есра не възрази и двамата тръгнаха към входа на жилищ-

ната сграда. Несигурен какво да прави, войникът ги изпрати с уплашен поглед.

259

Апартаментът на капитана се намираше на приземния етаж. Изглеждаше спретнат, но Есра не бе в състояние да го оцени.

Ешреф и посочи припряно открехната врата.

- Банята е там. Отивай. Ще ти донеса чиста хавлия.

Есра влезе в банята, събу панталоните и съблече блузата. Спусна завесата пред душа и пусна водата да облее дясната страна на корема и хълбока и - първо топла, после прохладна. Колкото по-хладна ставаше, толкова повече облекчаваше болката. Внезапно Есра си спомни, че е оставила вратата открехната, спря водата и отиде да я затвори. Капитана го нямаше. Затвори вратата. По тялото и се стичаха струи вода.

- Донесох ти хавлия и сухи дрехи - чу гласа на Ешреф. -Слагам ги до вратата.

Шумът и подсказа, че ги окачва върху дръжката. Изчака няколко секунди, отвори и взе хавлията и дрехите. Съблече се гола и пак пусна душа, като внимаваше да не си намокри косата. Остана под душа, докато силната болка стихна.

Спря водата и установи, че опареното още щипе, но по-слабо отпреди. Взе хавлията и започна да се бърше пред мивката. Изсуши се и огледа корема и десния си хълбок - бяха зачервени, но нямаше мехури. „Извадих късмет“, помисли си. Погледна панталоните и блузата, захвърлени върху пералнята. Дали да ги изпере? Попи мокрите петна от захтера. Щяха да изсъхнат бързо, ако ги простре на балкона. Сложи си бельото и обу тънката памучна пижама и розовата риза на Ешреф. Усети лек, познат аромат - носеше се или от пижамата, или от ризата. Не, не миришеше на перилен препарат, а по-скоро на лосион за бръснене. Внезапно си спомни, че Орхан използваше същия. Погледна се в огледалото и я обзе странно чувство. Ето я тук, в банята на мъж, който я привлича, облечена в неговите дрехи. Спомни си как обличаше пижамата на Орхан, след като правеха любов. Изпълваше я гордост как съпругът и я изпива с очи, как се възхищава на гърдите и на бедрата и, подаващи се под не-закопчаната пижама. Откога не бе правила любов? Втренчи се отново в огледалото. Явно не остана доволна от поруменялото

260

си лице и особените искрици в очите, защото си промърмори: „Стига глупости, Есра“. Не биваше да усложнява положението. Ала не беше лесно да усмири напиращото в гърдите и желание. Докосна меката материя на широката риза. Представи си смуглите ръце на капитана, дългите му пръсти. Топлината в лицето и обхвана цялото и тяло. Тръсна глава. Какво си въобразява? Не бива да мисли за такива неща! „Не!“, заповяда си тихо. Дори не познаваше добре Ешреф. А и бездруго имаха достатъчно грижи. Пусна чешмата и си наплиска лицето, сякаш водата щеше да отмие пробудилото се у нея желание. Избърса се, опитвайки да прогони всички мисли от ума си, и излезе от банята. Тръгна към дневната, но в коридора налетя на капитана. Намираха се толкова близо един до друг, че усещаха дъха си. Беше виждала неведнъж тези черни очи, ала за пръв път сега зърна в тях познато изражение. Пусна на пода дрехите, които носеше, и го прегърна. След кратко колебание капитанът също я притисна към себе си. Известно време постояха така, опознавайки допира на телата си. Есра пак долови примесения с пот аромат на парфюма му. Сърцето и заби развълнувано като на гимназистка. Усетил вълнението и, капитанът се отдръпна леко назад, за да вижда лицето и, улови я за раменете и се приведе да я целуне.

261

Деветнайсета плочка

Милвах пламенно ръката и, гледах влюбено лицето и, взирах се нежно в очите и, но се опитвах да не доближавам тялото си до нейното, защото се страхувах. Боях се да я целуна, да сваля дрехите си, да правя любов с нея или пак да се проваля. Ашмуникал го усещаше. Опитваше се да ме успокои с мили думи, с окуражителни погледи, с лек досег. Не беше лесно. Говорехме безспир, докосвахме се с приказки, с епоси, с поеми. Правехме любов не с тела, а с думи. Тясната стаичка в библиотеката, където пиша тези плочки, бе единственият ни свидетел.