Ахмед Юмит - Патасана

- Във въпросните документи пише ли „затова убихме хаджи Сетар и Решат ага“?

- Не, разбира се - в изморените очи на капитана се мярна напрежение. - Но не е необходимо да си гений, за да се досетиш.

„Така си и мислех“, рече си Есра. Капитанът не разполагаше с конкретни доказателства. Все пак държеше да се увери, че не греши.

- Пръстовите отпечатъци по хаджи Сетар и Решат ага съвпадат ли с отпечатъците на терористите?

Капитанът я погледна, сякаш питаше: „Това пък какво значение има?“, но все пак и отговори:

- По тялото на хаджи Сетар не са намерени отпечатъци. Според доклада от аутопсията по шията му има синини, но

256

причина за смъртта е фрактурата на черепа, получена най-вероятно при падането от минарето. Аутопсията на Решат ага е насрочена за днес.

Гласът на капитана звучеше напрегнато, но Есра не му обърна внимание.

- По мое мнение заловените мъже са преследвали други цели.

- Например?

- Сам каза, че са работели за сепаратистите, но убийствата на хаджи Сетар и Решат ага едва ли са им били необходими.

- Трябвало е да станеш прокурор - констатира капитанът. - Нямаше да остане неразнищен случай, а идиотите като мен щяха да се научат как да залавят убийци.

Есра забеляза гневните искри в очите му и разбра, че е престъпила границата.

- Съжалявам - извини се тихо. - Не съм си и помисляла да омаловажавам работата ти. Знам, снощи си се изправил с войниците си срещу смъртта.

Капитанът не се успокои.

- А ти си седеше в уютната стая и редеше списък с недостатъците ни, нали?

- Не си справедлив. Не съм била на огневата линия, вярно, но цяла нощ се притеснявах за теб. Чаках с часове да се обадиш…

Гневните искрици в очите на капитана угаснаха.

- Не мога да се стърпя - продължи с усмивка Есра. - Такава съм си. Вътрешният ми глас постоянно ме обсипва с въпроси и не млъква, докато не получи отговорите.

- Безпочвените обвинения не водят доникъде - напомни и капитанът, уверен като учител. - Случилото се е много по-просто от сценариите в главата ти.

- Възможно е да си прав - усмихна му се тя, - но тази сутрин научих нещо, което ще те изненада.

- Нима? Какво?

- Бившият главен лекар на Американската болница Ни-

257

кълъс твърди, че преди седемдесет и осем години са били извършени убийства като тези на хаджи Сетар и Решат ага. Убили и един ковач.

Капитанът не разбра веднага думите и.

- Кой кого е убил и кога?

- Преди седемдесет и осем години в същия район са блъснали от камбанарията на църквата отец Киркор, а Оханес ага, собственик на повечето земи в село Гьовен, бил обезглавен. Сложили главата в скута на трупа. Имало и трето убийство - на ковача Гаро.

- Кой ти го каза?

- Вече споменах - бившият главен лекар на американската болница. Живеел в Антеп, когато били извършени убийствата.

- На колко години е този човек?

- На деветдесет и нещо.

- Дали е с всичкия си?

- Да, разсъдъкът му е в отлична форма. Помни всичко, случило се преди седемдесет и осем години, дори датите, сякаш е станало вчера.

Капитанът се замисли. Есра очакваше той да признае грешката си, но Ешреф подхвана в защита на теорията си:

- Думите на Никълъс потвърждават тезата ми. Както знаеш, в този район сепаратистите никога не са били силни. Възползват се от всяка възможност да пуснат корени тук. Затова са приели в редиците си Махмут от клана Генджели. Целта им е била да вербуват клана и да се установят в региона. Но се провалиха. Информацията на Никълъс доказва, че този път сепаратистите са приложили нова тактика. Гьовен и Муджур, където е убит Решат ага, са арменски села. Хората не се смятат за арменци, но корените им са арменски. През 1915-а са приели исляма и са се отказали от предишната си религия. И никой не им се е бъркал в работата. Продължили са да живеят като уважавани граждани на страната ни. Сепаратистите обаче са решили да покажат, че отмъщават за забравени случаи отпреди седемдесет и осем години, като извършат подобни убийства и

258

подтикват селяните да се разбунтуват. Така са се надявали да привлекат симпатизанти и сред гражданите и да завземат нови територии.

В този момент до масата приближи войник - носеше поднос с две чаши горещ златист чай и захарница.

Капитанът го видя, но продължи:

- Представяш ли си колко са коварни? Възползват се от инцидент отпреди седемдесет и осем години, за да разбунят духовете в района!

Войникът спря нерешително до масата, защото не смееше да прекъсне капитана. Очите на Есра се плъзнаха към него и Ешреф най-сетне му обърна внимание: