Ахмед Юмит - Патасана

Капитанът седеше до масата под кичеста слива и мълчаливо съзерцаваше зелените води на Ефрат. „Чака ме“, помисли си тя и по тялото и премина трепет. Постовият позна Есра и я поздрави, когато мина през желязната порта. Капитанът се обърна към тях.

- Здравей! - помаха и той с изморена усмивка.

Есра му кимна любезно и пое протегнатата му ръка.

- Заповядай, седни - подкани я Ешреф.

Есра седна на стола срещу него и погледна към сградата зад дърветата.

- Не е много голяма. Колко семейства живеят тук? - полюбопитства тя.

Ешреф проследи погледа и.

253

- Моето семейство щеше да живее тук - отвърна и кратко той с явно нежелание да обсъжда темата. - В момента съм сам.

Но Есра не се отказваше толкова лесно.

- Значи жена ти не пожела да дойде? - осведоми се тя.

Капитанът се напрегна. Вместо да и отговори, се обърна

към войника от Анкара, застанал до масата, и го освободи.

Войникът козирува стегнато и тръгна към портата. Ешреф я погледна отново и попита:

- Какво ще пиеш?

- Толкова ли ти е трудно да говориш за себе си? Стане ли дума за личния ти живот, веднага сменяш темата - укори го тя.

Капитанът се изненада; не очакваше Есра да го нападне така. Опита се да измисли подходящ отговор и накрая само възкликна:

- Сякаш ти говориш за себе си!

Есра не се предаде.

- Кога се е случвало да не отговоря на въпросите ти?

Ешреф срещна дръзкия и поглед.

- Имаш право. Сигурно не съм питал. Не обичам да се бъркам в личния живот на хората.

- Хората? - възмути се Есра и лешниковите и очи го изгледаха неодобрително. - Мислех, че сме приятели.

Капитанът поклати отчаяно глава.

- Извинявай. Говоря глупости. Беше тежка нощ…

- Знам, но ти беше такъв и предишната вечер - напомни му Есра.

Капитанът въздъхна и оброни глава. Тя тъкмо се запита дали не е отишла твърде далеч и той вдигна очи:

- Имам дъщеря. Казва се Гюлин, в началното училище е. Живее с майка си в Истанбул.

- Виждаш ли я?

- Не много често. Със съпругата ми на практика сме разделени. Още не сме разведени, но… как се нарича… сме отчуждени. Сега ми е трудно да се връщам у дома в Истанбул.

254

- Но не бива да пренебрегваш дъщеря си - предупреди го Есра и веднага съжали за безсмислените си думи.

Бе принудила Ешреф да говори, бе научила, че със съпругата му не са в добри отношения. И какво следваше? Да му напомни, че е разведена? Но така все едно му намеква, че са свободни да се сближат. А как ще се спогажда с мъж като капитан Ешреф, когото дори не познава добре, та тя не успя да се задържи дори при уравновесения си колега Орхан. Всъщност колкото повече опознаваше капитана, толкова по-ясно и ставаше, че не са създадени един за друг.

- Говоря с нея по телефона - продължи Ешреф. - Изпраща картички за празниците със свои рисунки на Босфора, на Кулата на девицата, на моста на Галата, на Сарайбурну, на Военната академия… На всяка картичка е нарисувана различна истанбулска забележителност.

Есра се вгледа любопитно в тъмните, премрежени от умора очи на мъжа срещу нея.

- Значи е талантлива?

- Да - кимна той и добави срамежливо: - И аз не рисувах

зле.

- Сигурно си щял да станеш художник, ако не бе предпочел военната кариера.

- Може би, но ми харесва да бъда войник.

Лешниковите очи на Есра се разшириха смаяно.

- Наистина ли?

- Да, наистина! Защо се учудваш?

- Не знам… - поколеба се Есра, но сметна за по-подходящо да смени темата.

- Какво ще ми предложиш да пийнем?

- Кола, сода, чай, захтер?

- Захтер? Това пък какво е?

- Не си ли опитвала захтер? Всички тук знаят какво е. Ароматна билка, подобна на мащерката.

- Интересно. Е, тогава ще опитам захтер.

255

Капитанът извика един от войниците до портата и му поръча какво да им донесе. Войникът се отдалечи, а Есра попита:

- Не е ли време да ми разкажеш какво се случи снощи

- Вчера сутринта получихме анонимно обаждане - подхвана капитанът. - Съобщиха ни, че Махмут, най-малкият син от клана Генджели, от пет дни е отседнал с приятел в къщата на братовчед си в село Гьовели. Наблюдавахме къщата, но Мах-мут не издаваше с нищо присъствието си. Нямахме друг избор, освен да нахлуем вътре. Започна престрелка. Убихме Махмут и приятеля му. Както споменах, не дадохме жертви.

- Аллах е бил с вас! - възкликна Есра, но в очите и се четеше колебание. - Откъде знаеш обаче, че те са убили хаджи Сетар и Решат ага?

- От намерените в къщата документи - обясни капитанът. -Дошли са тук да вербуват местните да се включат в сепаратист-кото движение. Както знаеш, след като претърпяха поражение в планините, сепаратистите насочиха вниманието си към градовете и селата. Организират акции, за да спечелят привърженици и да докажат, че държавата е слаба. Написано е черно на бяло в откритите брошури. Убили са хаджи Сетар и Решат ага, за да привлекат вниманието на хората.