Ахмед Юмит - Патасана

Сакъп стовари ожесточено бастуна си върху земята.

- Лъжеш! И вие сте замесени. - Обърна се към Есра и продължи: - Лъже, скъпа. Какво са търсили тук, на хиляди километри от Америка, а?

229

Въпросът му заинтригува и Есра.

- Извинявай - старецът погледна Дейвид. - Нямам предвид теб. Ти си един от нас, не се обиждай. - Обърна се отново към Есра и добави: - В началото на деветнайсети век протестантите основали така наречения Американски съвет.

- Американски съвет на чуждестранните мисионери - уточни Никълъс, наслаждавайки се на възможността да поздразни приятеля си.

- Добре, добре, не ме прекъсвай - сряза го Сакъп. - Както вероятно се досещаш, възнамерявали да разпространяват религията си в чужди държави като нашата. И щом основали съвета, включили Антеп в програмата си, сякаш сме ги канили.

- Не веднага след създаването му - поправи го Никълъс с цел да докаже, че паметтта му е свежа както винаги. - Съветът е основан през 1810-та година, а Антеп е включен в програмата през 1819-та.

- Разбрах, ясно, а сега млъкни… Както и да е, скъпа, нали се досещаш, че американците са действали вероломно. Когато Мехмет Акиф говорел за „еднозъбото чудовище“, имал предвид последния здрав зъб на империалистите - Америка. И когато Османската империя предоставила на Америка статут на „най-привилегирована държава“, американците започнали да си разиграват коня на воля в страната ни.

- Разигравали сме си коня, а? И какво лошо сме направили? Открихме училище и болница, помагахме безвъзмездно на местните.

- Да де, но защо открихте училището и болницата? За да разделите страната, да заграбите османски земи.

- Сакъп, наистина си се превърнал в сърдито старче - порица го Никълъс.

- Виновникът сочи с пръст невинния! Наричай ме изкуфял дядка, ако щеш. Но няма да ме спреш да разоблича коварния ви план!

Сакъп очевидно се ядоса не на шега. Есра се обвини мислено, задето разпали спор между двамата приятели. Вече

230

бе научила необходимото. Зарече се да се оттегли при първа възможност. Сакъп бей обаче упорстваше:

- Мило момиче, чувала ли си мюсюлмани да приемат масово християнството?

- Не знам. Не, мисля.

- Не си, разбира се. Но не е нечувано католик да стане протестант, а протестант - католик или грегориански протестант. Препират се, но в крайна сметка винаги се обединяват под хри-стияанския флаг. Целта им, искам да кажа, е била не да покръстят мюсюлманите, а да превърнат грегорианските арменци в протестанти. Затова подкрепяха стремежа на арменците да създадат независима държава.

- Преиначаваш! - оплака се Никълъс.

- Нищо не преиначавам. Не открихте ли училищата в Ан-теп и Мараш, за да образовате арменците?

- Есра ханъм, тези училища не бяха открити, за да образоват арменци, а за да образоват всички - уточни Никълъс. -Този тук е забравил, защото е престарял. Той самият учи в едно от училищата, за които говори.

- Не, не съм забравил. Имаш право, учих в едно от тези училища, но колко мюсюлмански деца имаше там? Повечето ученици бяха арменци.

- Каква вина има училищната администрация, че мюсюлманите не са си записвали децата там?

- Никаква, били са доволни, разбира се. Защо ли? Ами защото е по-трудно да заблудиш мюсюлманчетата. По-лесно е да хвърляш прах в очите на арменчетата. Все пак те вече са християни. Но и в това се провалихте. Въпреки вложените пари, въпреки осигуреното образование успяхте да привлечете към протестантството само една четвърт от арменците. Лъжа ли е? В училище другарувахме с едно арменско момче - Масис. Беше грегорианец. Записаха го в училището, защото се надяваха да го направят протестант. Но той не стана. Повечето арменски ученици бяха умни като Масис и не промениха вярата си. Масис…

231

Старецът внезапно млъкна. Есра реши, че се опитва да си припомни нещо, но Сакъп заговори на приятеля си, сякаш бе забравил напълно кавгата им:

- Наистина, Никълъс! Дори след толкова години понякога сънувам Масис. Какво стана с това дете? И ти не си чувал нищо за него, нали?

Радостните искрици в очите на Никълъс ненадейно угаснаха при споменаването на Масис. Сакъп го забеляза и се обърна към гостенката.

- Ако всички арменци бяха като Масис! - отрони тъжно той. - Щяхме да се разбираме добре с тях и досега да живеем в разбирателство.

- Масис ви беше приятел ли?

- Повече от приятел. Беше ни кръвен брат. Бяхме като три грахчета в една шушулка. Неразделни. В гимназията този тук, Масис и аз бяхме като тримата мускетари. Липсваше само Д’Артанян.