Ахмед Юмит - Патасана

Есра се поразтревожи.

- Извън града ли излизаме?

Дейвид и се усмихна невинно.

- Не се безпокой. Не те отвличам. Баща ми е в лятната ни вила в Саръгюллюк. Отиваме там.

- А къде се намира Саръгюллюк? Наистина ли не ме отвличаш? - попита шеговито Есра.

224

- Да - успокои я той и след малко посочи. - Ето го Саръгюллюк. И това е нашата вила.

- Хубава е - отбеляза Есра, когато видя каменната къща. -Изглежда стара.

- Много стара. Когато я построили, тук не е имало жива душа, но напоследък строежите изникват един след друг.

Двуетажната каменна къща с ограда бе построена сред горичка. Пред фасадата и към небето се извисяваше огромен орех, а в съседство пъстрееше леха с рози. Край подредена маса за закуска седяха двама старци, жена на средна възраст носеше поднос с храна. И тримата погледнаха към нея.

- Онзи с очилата е татко - обясни Дейвид.

- Сам ли живее тук?

- Жената, Гюлсюм Баджъ, се грижи за него. Съпругата и децата ми също се отбиват често. - Спря и погледна закачливо Есра. - Но сега са на ваканция. През летата съм ерген.

- А кой е другият мъж? - попита Есра, за да му покаже, че не се интересува от положението му на сламен вдовец.

- Чичо Сакъп, приятел на татко. Прочута персона в Антеп. Ветеран от Войната за независимост и пенсиониран учител.

Фолксвагенът спря в сянката на акациевото дърво вляво от къщата.

- Не знаех, че ще е тук - продължи Дейвид, изключвайки двигателя. - Сега ще започнат да се препират като котка и куче.

- Не се ли спогаждат?

- Никак, пълна противоположност са. Баща ми не харесва заядливия нрав на чичо Сакъп, а с възрастта той става още по-хаплив. Пресекат ли се пътищата им, свадата е неизбежна, но не могат един без друг. Познават се отдавна. Учили са заедно в Американската гимназия. Останалите им приятели вече не са между живите. Почине ли единият, другият ще е много самотен… Но щеше да е по-добре чичо Сакъп да не е тук днес.

- Сигурно е решил да разведри самотния си приятел.

В отговор Дейвид поклати мълчаливо глава.

225

Прекосиха градината и приближиха до отрупаната маса, обвита в благоуханието на розите под гъстата сянка. Старците станаха. Никълъс, чиито изразително сини очи блещукаха върху набръчканото му лице, пристъпи напред и протегна ръка към Есра.

- Здравей, аз съм Никълъс, пенсиониран лекар.

Есра се представи и пое ръката му, осеяна с изпъкнали вени.

- А това е старият ми приятел Сакъп - усмихна се дяволито Никълъс и разкри изрядно подредените си изкуствени зъби.

Едва тогава Есра забеляза, че Сакъп се подпира на бастун. Протегна и трепереща ръка.

- Пенсиониран учител по история - добави, подчертавайки всяка дума, сякаш да попълни празнотите, оставени от приятеля му.

Имаше побеляла, буйна като на младеж коса, но кафявите очи върху смуглото му лице, осеяно с тъмни петънца, сивееха, все едно пред тях бе спусната завеса. Старецът се приведе твърде близо към Есра и тя отстъпи крачка назад.

- Извинявай, че те притесних. - За разлика от изнемощялото тяло, гласът на Сакъп бе звучен и дълбок. - Внукът ми счупи очилата и виждам само отблизо. - Кимна към Никълъс и добави: - С този тук все спорим, но по телефона ми каза, че ще говори с Есра ханъм за старите времена, та не се стърпях и дойдох.

- Добре си направил - намеси се Дейвид. - Ще допълваш историите на татко, ако забрави нещо.

С разтреперана ръка Никълъс посочи на гостенката стола срещу него.

- Седни, моля.

Докато сядаше, очите на Есра срещнаха погледа на Гюл-сюм Баджъ.

- Добре дошла - поздрави я смутено тя.

Не на последно място и заради настойчивите подкани на Гюлсюм веднага се заеха със закуската. Тя бе подредила върху

226

масата изобилие от вкуснотии - мед, домашен конфитюр, твърдо антепско сирене, салата от маслини и бобена салата. Двамата старци оглеждаха замечтано храната, но стомасите им не бяха в състояние да поемат много и не след дълго обсипаха гостенката с обичайните въпроси: в кой квартал на Истанбул живее, къде е учила, откога работи като археолог, докога ще продължат разкопките край Ефрат. Есра им отговаряше кратко и точно, наслаждавайки се на закуската.

Преминаха към основната тема едва когато Гюлсюм Баджъ разтреби масата и поднесе на старците липов чай с лимон, а на Дейвид и гостенката - турско кафе без захар.

- Казал си на Дейвид, че убийства като сегашните са били извършени преди години - отбеляза Есра и всички приковаха очи в стария лекар. - Сигурен ли си?

- Сигурен съм, разбира се - кимна Никълъс. - Сакъп навярно също си ги спомня. Беше преди седемдесет и осем години. През 1921-ва, ако не греша.