Ахмед Юмит - Патасана

221

- Нищо ми няма. Един скорпион ужили Елиф.

- Тя е добре, надявам се.

- Възстановява се. Ще ми кажеш ли какво стана? Умирам от любопитство.

- Предпочитам да не ти разказвам по телефона. Засега е достатъчно да знаеш, че всичко е наред. Отсега нататък ще работите спокойно.

- Значи си заловил убиеца?

- Да, вече няма да ви безпокоят.

- Признаха ли?

- Заловихме ги мъртви.

Настана мълчание.

- Сигурен ли си, че те са убийците?

Пак настъпи мълчание. Накрая капитанът обясни притеснено:

- Не е уместно да го обсъждаме по телефона. Кога се връщаш?

- Не съм сигурна. Вероятно следобед.

- Отбий се в участъка и ще ти разкажа подробностите.

Есра предпочиташе да разбере всичко веднага, но осъзна

колко е безсмислено да притиска капитана.

- Добре. Ще се видим следобед тогава.

Тревогите и се оказаха напразни. Капитанът бе невредим. И въпреки това не успяваше да си отдъхне. Думите му не и прозвучаха убедително. Отново и отново обмисляше предположението, че сепаратистите са извършили убийствата, но съмненията не я напускаха. Да убият главния стражар на селото Решат ага, изглеждаше сравнително правдоподобно, но нямаше причина да убиват хаджи Сетар. А и ако сепаратистите бяха извършили убийствата, щяха да направят публично изявление, вместо да се крият. Вярно, Решат ага бе убит едва вчера, но досега сепаратистите щяха да са поели отговорността за смъртта на хаджи Сетар. Есра тръгна към болницата, измъчвана от десетки въпроси, и едва не се блъсна в доктор Дейвид.

222

- Добро утро - поздрави я бодро той. - Тъкмо теб търсех. Още не си закусила, нали?

- Не. Защо?

- Идваш вкъщи. Татко те кани на закуска.

- Много мило, но приятелите ми още спят.

- Медицинските сестри ще ги уведомят къде сме, когато се събудят.

Есра се колебаеше. От една страта, искаше да поговори с бащата на Дейвид, от друга - Елиф още не се бе възстановила напълно и сърце не и даваше да я остави така.

- Но Елиф…

- Няма нищо страшно. Ефектът от отровата намалява с всеки изминал ден.

- Добре, да вървим тогава - съгласи се Есра. - Ще им кажат къде сме, нали?

Дейвид и се усмихна окуражително.

- Не бой се. Още сега ще поръчам на главната сестра. Връщам се след минута.

Лекарят се отдалечи. В същия момент иззвъня мобилният телефон на Есра. Обаждаше се Теоман. Попита как е Елиф. Есра му обясни. На разкопките също всичко вървяло добре. Тим ги придружил. Сега почивали, та работниците да закусят. Теоман се възползвал от случая да и се обади. Работниците също били добре. Дошли всички освен Шъхлъ. Никой не знаел защо го няма, но другите работели усърдно. Помолили обаче да си тръгнат малко по-рано днес заради погребението на хаджи Сетар. Теоман и Мурат щели да ги закарат до селото и да присъстват на погребението от името на археологическия екип. О, да, двамата се сдобрили. Не знаел какво го прихванало снощи. Извинил се. Есра не пожела да обсъжда темата. Изпрати поздрави на другите и прекрати разговора.

Малко притеснение нямаше да се отрази зле на Теоман. Трябваше да се научи да се отнася по-внимателно към приятелите си.

223

Всъщност Есра също се изненада от поведението му снощи, защото обикновено Теоман бе сговорчив. Не се отличаваше със силен характер и не таеше големи амбиции нито за личния живот, нито за кариерата си. Искал да стане архитект, но понеже не изпъквал в гимназията, както и сега впрочем, не положил особени усилия да постигне целта си. Да се яви за втори път на приемните изпити в университета, му се сторило прекалено изтощително и се задоволил с археологията. Яденето, пийване-то, добрият сън и разговорите бяха любимите му занимания. Накратко - безгрижен човек. Ала предишната вечер, незнайно защо, изненадващо си изпусна нервите. Сигурно и Мурат попрекали. „Въпреки всичко не беше редно Теоман да се държи така“, помисли си Есра и прецени: твърде рано е да показва, че му е простила.

Фолксвагенът на Дейвид пое по черните павета на тесните улици. Подмина каменните стени и входните врати с цинкова облицовка на красивите сгради в старата част на града и навлезе в широк булевард. Приличаше на всяко неугледно шосе в Истанбул и в цяла Турция - редици магазини, забързани минувачи по тротоарите и шумотевица от ръмжащи двигатели и оглушителни клаксони. Слава богу, пътуването не продължи дълго. Фолксвагенът свърна по друга улица с широки тротоари, засенчени от черници. Есра си спомни, че пристигайки в града, мина оттук и Антеп и направи приятно впечатление. Скоро обстановката се смени. Тротоари без дървета и струпани нагъсто жилищни сгради завзеха територията. За щастие, скоро отминаха и тях и пак ги заобиколи зеленина. Къщите бяха по-малко -тук-там между короните на дърветата се провиждаха покриви.