Ахмед Юмит - Патасана

- И моят баща мисли като теб - отбеляза Есра, отпивайки от чая си. - Твърди, че първата стъпка към по-извисена цивилизация ще бъде направена, когато хората започнат да проявяват доброта, без да се страхуват от адските мъки.

- Чудесно се е изразил! А според мен Тим е един от основоположниците на тази цивилизация.

Твърдението му и се стори попресилено, но Есра не възрази.

- Явно го харесваш много - констатира тя.

- Вярваш или не, не съм срещал човек като него, никога, макар да съм видял доста свят. Бях в Америка, две години живях в Париж. Ходих дори до Катманду. Познавам много хора,

212

но никой не е като Тим. Той е и учен, и бохем. Толкова е общителен, часове наред може да разговаря с всеки, дори с ратаите в селските кафенета.

Есра се сети как Тим се бе сприятелил дори с Неверницата Надиде.

- Възхищавам му се за това - продължи Дейвид. - Може да говори за всичко, но не е сноб.

- Да умееш да говориш за всичко, не е чак толкова възхитително качество - възрази Есра, отегчена от похвалите, с които лекарят обсипваше Тим. Навярно завиждаше тайно на колегата си, макар да не го признаваше. - Човек, който знае по нещо за всичко, не притежава задълбочени знания.

- Точно това е удивително! Тим не е такъв. Нямам представа дали защото е пътувал толкова по света, или защото е чел много, но има задълбочени знания за всичко, което обсъжда. Умее да обяснява простичко дори най-сложните академични теми. При него простотата не означава повърхностност. И е предан приятел. Отдавна не съм усещал така нечия липса и не съм мечтал толкова за нечие присъствие.

Есра знаеше, че Тим е талантлив археолог, всеотдаен изследовател и добър човек, ала според нея докторът го превъзнасяше до небесата, все едно бе модерен пророк, вероятно защото се чувстваше самотен в този отдалечен югоизточен град. Тим сигурно му се струваше забележителен, понеже тук не намираше с кого другиго да поговори.

- Сигурно обикаля тези краища заради приятелството си с теб - подметна тя шеговито.

- Съмнявам се. Пише книга. Затова е дошъл. Но тук му харесва. Нещо повече, привързан е към тези земи. Миналата година терористи похитили Тимъти и един младши лейтенант, докато пътували в Османие.

Есра се ококори смаяно.

- Наистина ли? Не знаех.

- Тим не обича да обсъжда злощастни инциденти.

- И какво станало после?

213

- Застреляли и убили лейтенанта, но пуснали Тим. Едва се съвзе. Виждал съм го да плаче като дете. Предложих му да се консултира с психолог, отказа.

Есра се опита да си представи Тим да плаче, но не успя. Дейвид продължи:

- Обича толкова тази страна и хората тук, че навярно го боли повече от всички нас да ги вижда как се избиват.

- Местните също го харесват - отбеляза Есра, най-сетне преодоляла стъписването си от наученото. - В района на разкопките от всички в екипа селяните се спогаждат с него най-добре.

- И, разбира се, го харесват. Той не се занимава само с наука, работи и за местните. Преди две години организира здравни консултации по селата. Персоналът ни участва цял месец в кампанията.

- Нещо в тона ти ми подсказва, че не си останал много доволен от тази дейност.

- Работиш безплатно, обикаляш селата, кой би останал доволен! - възкликна Дейвид, но тутакси се разсмя. - О, не вземай думите ми твърде на сериозно! На всички ни се отрази добре. Радвахме се, че помагаме на хората.

- При това, без да се опитвате да ги направите протестанти.

- Да, движеше ни единствено добротата в сърцата ни.

Дейвид забеляза, че Есра си поглежда крадешком часовника.

- Ако си изморена, няма да те задържам повече.

- Няма да е зле да нагледам Елиф.

Истинското и намерение обаче бе да остане сама, за да се обади на Ешреф. През целия разговор с лекаря безпокойството и за капитана туптеше в главата и като зъбобол.

- Благодаря за приятния разговор - каза тя и стана.

- За мен беше удоволствие.

Преди да стигне до вратата, Есра напомни на лекаря:

- Няма да забравиш да попиташ баща си, нали?

- Не бой се, върна ли се у дома, веднага ще говоря с него.

Дейвид я придружи до коридора и попита:

214

- Ще намериш ли стаята? Или да дойда с теб?

- О, не, не си прави труда. Ще я намеря. Хубава вечер!

Есра слезе по стълбите и бързо тръгна към отворения прозорец в дъното на коридора. Застана до него, извади мобилния си телефон и припряно набра номера на полицейския участък. Вдигна същият войник, с когото говори следобед. Той позна веднага гласа и и и съобщи, че капитана го няма и никой не знае кога ще се върне. „Не иска да разкрива никаква информация“, помисли си Есра. Но настоя: