Ахмед Юмит - Патасана

- Благодаря - усмихна се Есра, без да стане ясно дали благодари за комплимента, или защото и обещава среща с баща си.

- Олеле! Увлякохме се в разговора и не те попитах какво ще пиеш. В Антеп това е сериозна простъпка. Гостите тук винаги са на почит.

209

- Благодаря, предпочитам нещо студено…

- Чай с лед? Местните не го обичат много, но според мен е най-добрият начин за разхлаждане.

- Звучи чудесно - съгласи се Есра. След като Дейвид заръча да им донесат чай, Есра промърмори като виновно дете, надяващо се на снизхождение: - Извинявай, но дали е позволено да се пуши тук?

- Тук да, но не и в коридора. Не се притеснявай, драга, аз също паля лула след ядене. Индианското проклятие е прилепчива привичка.

Забелязал учуденото и изражение, лекарят попита:

- Не си ли чувала легендата? Когато белите завзели земите им, индианците ги проклели с тютюна. И проклятието им ни преследва до ден днешен.

Есра запали цигарата си през смях.

- Не ти ли доскучава тук? - попита тя.

- Защо да ми доскучава? Тук съм роден. Този град ме е подготвил за живота. По тези улици съм играл на гоненица и прескочикобила, къпал съм се в река Алебен - без знанието на татко, разбира се, - ловувал съм птици из полята, въоръжен с прашка, разучавал съм древните крепости и подземните пещери край града, подлагал съм на изпитание смелостта си и съм търсил приключения. Когато пораснах, заминах за Щатите, учих медицина в Хюстън. Видях и мегаполисите, и малките градчета в Европа и Америка, опознах различни култури. Но Антеп продължаваше да заема специално място в сърцето ми - като чистото, свенливо вълнение на първата любов, нещо, което никога не се повтаря, никога не преживяваш отново. И, както виждаш, в крайна сметка се върнах тук.

Напуши я смях от поетичната реч на Дейвид, но не се издаде.

- А на баща ти? Изобщо ли не му липсва Америка? - попита тя.

- Той също е роден тук. Бил е главен лекар на болницата преди мен, а преди него главен лекар е бил дядо ми Крисчън.

210

Семейството ми живее в този град от три поколения. Баба ми, майка ми и брат ми са погребани тук.

Есра изтръска пепелта от цигарата си в мраморния пепелник върху малката масичка.

- Не знаех, че болницата е толкова стара! - възкликна изненадано.

- Вероятно не толкова, та да заинтригува археолог, но е доста стара - обясни Дейвид. - Основана е през 1878 година от американски мисионери.

- Името на входа на болницата…

- Азария Смит? Дипломирал се в „Йейл“ и дошъл в Антеп. Бил сред първите лекари, пристигнали в Айънтап, както се наричал градът по онова време.

- Учил е в „Йейл“? Също като Тим?

- Да, но Азария Смит дошъл тук през 1847 година. За съжаление, се разболял тежко от тиф или пневмония и починал. Нарекли болницата така в негова памет.

Есра тъкмо щеше да зададе нов въпрос и на вратата се почука. Медицинска сестра донесе два чая с лед.

- Нуждаете ли се от още нещо? - попита любезно тя и остави чашите пред тях.

- Пациентката в седма стая има придружител. Попитай го дали иска нещо.

Медицинската сестра излезе, а Есра полюбопитства:

- Извини невежеството ми, но защо американците са решили да построят болница точно тук?

- За да разпространяват протестантството - обясни Дейвид, отпивайки от чая. - В началото на миналия век група американски духовници тръгнали по света да разпространяват протестантството. Нарекли мисията „Голямото пробуждане“. Целта им била да внедрят религията си, като установят връзка с хората, основавайки благотворителни институции, здравни и учебни центрове. Така е създадена и нашата болница.

- Но вече не се занимавате с мисионерство, нали?

211

- Не, не - поклати глава лекарят. - Осигуряваме само здравни грижи. Между нас да си остане, но аз и бездруго не се спогаждам кой знае колко с религията. Не съм атеист като Тим, но се съмнявам сериозно в съществуването на Бога, описан в Библията.

- Тим не вярва в Бог?

- Не. Не ти ли е казвал? Сигурно сте толкова заети да разисквате хетските богове, че не ви остава време да обсъдите своите.

- Предполагам. - Есра изгаси цигарата си в мраморния пепелник, поклати глава и добави: - Честно казано, изненадана съм, че Тим е атеист.

- Защо? На вярващ ли ти прилича?

- Не, никак. Но… не знам… просто ми се струва странно.

- Имаш право, странно е, но Тим е най-честният атеист на света. Сигурно има и вярващи, честни и добри като него. Не знам… Дядо Крисчън беше такъв. Намирам прилика между него и Тим. Честността и добросърдечието на дядо обаче бяха продиктувани от личен интерес, защото в крайна сметка той мислеше за отплатата в отвъдния свят. Не го признаваше пред никого, но тайно подозираше всеки, който не е протестант. Не съм забелязвал такова нещо у Тим. Фактът, че е избрал да бъде честен и справедлив, без да вярва в Бог и в отвъдното, придава още по-голяма ценност на поведението му.