Ахмед Юмит - Патасана

Есра го погледна признателно.

- Чудесно! Благодарим за помощта, докторе.

- Няма нищо, това ми е работата.

Сините очи на Дейвид приличаха на очите на Бернд, но не излъчваха студ. Лекарят бе връстник на Тимъти; олисялата му рано коса подчертаваше високото чело. Тънката брадичка пасваше на острите му черти и съчетана с очилата със златни рамки и прозорливия поглед, му придаваше вид на интелектуалец.

- Съжалявам, от притеснение забравихме да се представим - извини се Есра и протегна ръка. - Аз съм…

Лекарят довърши вместо нея:

- Есра… Тим ми спомена за теб, но, честно казано, не очаквах да видя толкова красива жена.

Лицето на Есра поруменя.

- Благодаря. Тим спомена и теб. Доктор Дейвид…

- А аз съм Кемал - представи се почтително младият археолог, но си помисли: „Ха! Приятелят на Тим, естествено, веднага хвърли око на Есра“.

- Приятно ми е да се запознаем - отвърна топло Дейвид. -Да отидем в кабинета ми да пийнем нещо.

Поканата не въодушеви никак Кемал.

- Ще остана тук, в случай че на Елиф и потрябва помощ.

Лекарят не настоя.

- Младежът явно държи да наглежда пациентката. Да отидем да пийнем по нещо двамата? - обърна се към Есра.

В коридора беше спокойно. Двама пациенти разговаряха пред една врата, медицинска сестра обикаляше стаите с поднос с лекарства.

- Как е Тим? - попита лекарят. - Не успяхме да поговорим по телефона. Беше уплашен. Помоли ме само да дойда веднага в болницата. Отдавна не съм го виждал. Добре е, нали?

207

- Да - отвърна Есра и се сети, че трябва да се обади на колегите си да ги уведоми за случката. Все пак побърза да защити Тимъти: - Много е зает напоследък. Открихме хетски плочки. Негова задача е да ги транскрибира и преведе.

- Значи наистина е зает, иначе щеше да намине да се видим. Всъщност би трябвало да ти се сърдя, че ми отнемаш приятеля.

- След сряда може да се срещнете. Тогава ще бъдем малко по-свободни.

Изкачиха каменните стъпала към втория етаж. Скромният, но просторен кабинет на Дейвид се намираше непосредствено до стълбището.

- Седни, моля - подкани я американецът и се настани зад бюрото.

Есра едва седна на посочения и стол и мобилният и телефон зазвъня. Отговори веднага:

- Здрасти, Тим. Ти си, нали? В болницата сме. Доктор Дейвид ни помогна много, жив и здрав да е. Елиф? По-добре е, но тази нощ ще преспи в болницата, а вероятно и следващата. Не, няма нищо тревожно. Ще останем при нея. О… ммм… исках да те питам. По пътя насам чухме стрелба… Да… Имаш ли представа какво се е случило? Така ли? Умирам от любопитство. Е, ясно, ще се обадя по-късно на капитана. Той сигурно знае какво става… Може ли утре да отидеш на разкопките? Всички знаят какво да правят, но ще е по-добре и ти да си с тях. Благодаря. Утре пак ще се обадим. Поздрави другите. Дочуване. Добре, ще му предам… - Есра прибра телефона в чантата си и се обърна към лекаря: - Тимъти ти изпраща поздрави.

- Схватка ли е имало? - полюбопитства той.

- Чухме стрелба по пътя, но не разбрахме какво става.

- През последните два дни са извършени две убийства. Съобщиха го по новините. Питам се кой е виновникът…

- И ние се чудим.

- Баща ми твърди, че преди седемдесет и осем години имало подобна серия от убийства.

Изморените очи на Есра внезапно се оживиха.

208

- Как така?

- Казва, че няколко подобни убийства били извършени в същия район.

- Щом помни събития отпреди седемдесет и осем години, баща ти сигурно е доста възрастен.

- Баща ми Никълъс е на деветдесет и пет години. Но има отлична памет. Бил е главен лекар в болницата преди мен.

- Кой е извършил убийствата преди седемдесет години?

- За съжаление, се наложи да тръгна към болницата, преди да ми разкаже подробностите.

- А ако е важно?

- Значи според теб е възможно да има връзка между сегашните убийства и онези отпреди седемдесет и осем години - опита се да предугади хода на мислите и Дейвид.

- Навярно. Може ли да поговоря с баща ти?

- Разбира се. Ще се зарадва. Онзи ден друг археолог от екипа ви… Бернд - Лекарят се поколеба дали е запомнил правилно името. - Така се казва, нали? Германецът…

- Да, Бернд - кимна Есра, впила любопитно очи в лекаря.

- Отби се вкъщи. Чул за татко от Тим. Разпитваше го какво се е случило с арменците в началото на века.

„Вторачил се е в тези арменци - помисли си Есра. - Само за тях говори. Някой ден ще си навлече сериозни неприятности, глупакът.“

- Баща ми му разказа каквото знае - продължи Дейвид. - След това старецът цяла седмица сияеше от щастие. Да се чувстваш полезен, повдига много духа, когато си на преклонна възраст. Ако не се съгласи, в което силно се съмнявам, ще успея да го придумам. Но съм сигурен, че баща ми ще остане очарован да поговори с красива жена като теб.