Ахмед Юмит - Патасана

198

- Какво значение има от коя партия е? - прекъсна безсмисленото разискване Есра. - Минаваме на втория въпрос. Днес открихме място, което смятаме, че е залата за жертвоприношения в храма. Иманярите са извадили статуите оттам, затова е добре да съсредоточим усилията си в този район.

- Звучи логично - съгласи се Бернд. - Сигурно ще попаднем на интересни находки.

Теоман смяташе, че след като откриха плочките на Патасана, на разкопките в храма отделя твърде малко внимание, затова възрази:

- Според мен трябва да продължим да копаем в храма. Да не променяме плана на разкопките само заради няколко находки.

Кемал недоумяваше защо приятелят му се инати.

- Щом иманярите вече са изкопали съществени находки от това място, защо да не съсредоточим усилията си там? - попита той.

- Говориш като човек, който никога не е участвал в разкопки - скастри го Теоман. - Ако започнем да разкопаваме залата за жертвоприношения, бог знае колко време ще ни отнеме.

- Но разкопките на храма, така или иначе, може да продължат с месеци - не пропусна да се намеси Мурат.

Тези думи бяха сламката, която прекърши гърба на камилата.

- Има си хас и ти да не споделиш мнението си! - избухна Теоман. - Хлапето с жълто около устата вече се смята за експерт.

Мурат нямаше да се засегне толкова, ако друг, а не Теоман, бе произнесъл тези думи. Досега обаче от всички членове на археологическия екип Мурат се спогаждаше най-добре с Теоман. Младият мъж погледна обидено приятеля си, стана и тръгна бързо нанякъде, без да продума.

- Виж какво направи! - възкликна Елиф и последва Мурат.

Възцари се тягостно мълчание. На Есра и дожаля най-много

за Мурат. Тази сутрин го скастри, а сега, преди да е преглътнал разговора им, Теоман накърни гордостта му. Кой би изтърпял

199

толкова хокане за един ден? Есра понечи да направи забележка на Теоман заради прекалено грубото му отношение към Мурат, но гласът на Елиф я изпревари.

- Нещо ме ужили по крака! - извика младата жена.

Всички я погледнаха стъписано - та тя се намираше едва

на няколко крачки от масата. Не виждаха какво се е случило. Кемал скочи пръв от стола.

- Какво стана? - попита той.

Елиф стискаше дясното си стъпало и подскачаше на място.

- Големият ми пръст гори… пари!

Другите тутакси последваха Кемал.

- Видя ли какво те ужили?

- Не. Не видях.

Всички се скупчиха около нея, а тя се облегна на Кемал и застена:

- Пръстът ми гори…

Халаф дойде последен. Обходи земята около тях с лъча на фенерчето и откри какво бе ужилило Елиф - жълт скорпион, който бягаше към тревата.

- Ето го! - извика Халаф. - О, не, жълт е! Много е отровен!

Другите обкръжиха любопитно уплашения скорпион, чийто опит за бягство бе предотвратен от тежкия десен крак на Халаф, стоварил се върху му. Щом смачка скорпиона, готвачът вдигна стъпало, за да покаже смазаното му тяло.

- Гледайте, опашката му още мърда! - възкликна той и пак започна да тъпче скорпиона.

След като извърши успешно екзекуцията, тръгна към Елиф, стиснал фенерчето. Подутото и зачервено място върху големия и пръст се виждаше дори на приглушената светлина.

Като опитен лекар Халаф веднага разпореди какво да правят:

- Трябва да срежем ухапаното място и да изсмучем отровата.

- Нищо подобно! - сряза го Есра. - Трябва да я заведем незабавно в болницата.

200

- Халаф е прав - обади се Тим.

- Не, ще я закараме в болницата - възрази Кемал. Враждебността помежду им очевидно се бе възпламенила отново. - Ще я закараме с джипа. - Обърна се към Елиф: - Можеш ли да ходиш, или да те пренеса до колата?

Елиф поклати глава да покаже, че ще успее да стигне до джипа. Тимъти обаче още се колебаеше.

- Да дойда ли с вас? - попита той.

- Няма нужда - отсече остро Кемал. - Аз ще я заведа.

- Главният лекар в Американската болница ми е приятел -настоя Тимъти.

- Казах ти, че няма нужда! - кресна Кемал.

- Не викай!

Тимъти сграбчи Кемал за яката и силните му ръце повдигнаха младия мъж над земята. Кемал не очакваше такава реакция. И не само той. Всички, дори Елиф, внезапно забравила болката, се взираха в Тимъти. Забелязал втренчените им погледи Тимъти пусна яката на Кемал като горещ картоф.

- Много съжалявам - извини се тихо. - Изпуснах си нервите.

- Е, щях да ти го върна тъпкано, ако не трябваше да водя Елиф в болницата! - извика гневно Кемал.

- Съжалявам - повтори Тимъти.

Реакцията му стъписа и Есра. Какво му стана на този уравновесен американец? Ала нямаше време за размишления. Беше наложително веднага да закарат Елиф в болницата. Последва Кемал и Елиф, запътили се към джипа.