Ахмед Юмит - Патасана

192

ния жрец. Вярвах му; той не би я разкрил пред царя. Валвазити проявяваше дължимото уважение по време на церемониите, но не ми изглеждаше особено привързан към владетеля. Колкото до Ашмуникал, бях сигурен, че вече ме е забравила. И защо да помни неспособен мъж като мен? Седях на брега на Ефрат, докато се спусна нощта и вълците се върнаха в леговищата си, а птиците - в гнездата си. Изтрих сълзите от очите си и се запътих към града.

В приглушената светлина на фенерите майка ми не забеляза подутите ми очи и окаяното ми състояние. Колкото до баща ми, зловещите облаци, надвиснали над него, го заслепяваха дотам, че не виждаше по-далеч от носа си, камо ли да съзре тъгата на младия си син.

193

Петнайсета глава

На смрачаване археолозите седнаха да вечерят под звуците на монотонната песен на щурците.

- О, да, вечерята, за която мечтаех дни наред! - възкликна Теоман и лакомо задъвка патладжана, пълнен с говежда кайма. -Обожавам това ястие!

Мурат, позабравил лекцията, изчетена му от Есра сутринта, започна веднага да го подкача:

- Хайде, Теоман, онзиден твърдеше, че любимото ти ястие е чалбур21.

Роденият в Измир Теоман тутакси възрази:

- Затваряй си устата, младежо! - Мурат нямаше мяра и ше-гичките му понякога идваха до гуша на Теоман. - Обичам и чалбур, но пълнените патладжани са съвсем друга категория. Знаеш ли от какво се страхувам най-много? Че като остарея, лекарите ще ми забранят да ям патладжан.

- В Америка от патладжани правят фураж за конете-опита се и Тимъти да подразни археолога.

Отговори му обаче Халаф, запътил се към масата с паница пилаф:

- О, хайде, Тим! Патладжанът е царят на зеленчуците. Не ти прилича да го подценяваш така. Там, където съм роден, готвят петнайсет различни ястия с патладжан.

Мурат не повярва на готвача.

- Ама че си самохвалко, Халаф! Как ще се сготвят петнайсет ястия от патладжан?

- Не си измислям. - Халаф остави паницата с пилаф на масата, скръсти ръце и погледна Мурат. - Ако не ми вярваш, ще ги изредя, а ти брой: пържен патладжан, карнъярък, кебап с патладжани, пълнен патладжан, кълцан патладжан, алиназик, баба ханнуч, мъджънк ашъ, тюрлюгювеч, имамбаялдъ, сакъз кебап, туршия от патладжани, рачел от патладжани и „Еврейски гост“. Станаха ли петнайсет?

21 Забулени яйца с кисело мляко. - Б. пр.

194

- Да, но какво означава „Еврейски гост“?

- Ястие, разбира се.

Теоман погледна недоверчиво готвача.

- Не се обиждай, Халаф, но този „Еврейски гост“ и на мен не ми звучи убедително.

- Е, щом се съмняваш, ще ти кажа рецептата - отвърна Халаф и веднага изпълни заканата си: - Първо нарязваш патладжаните. После запържваш лук и говежда кайма в тиган. Добавяш доматен сос и патладжаните. Оставяш ги да поврят и добавяш счукано жито. После го готвиш като пилаф. Така се прави „Еврейски гост“.

Мурат не можа да измисли как да му отговори. Теоман обаче преглътна доволно поредния залък от пълнения патладжан и рече:

- Не знам за „Еврейския гост“, но откакто вкусих карнъярък, не мога да живея без него. А майка ми го прави толкова вкусно, пръстите да си оближеш!

- Моля? - възмути се Халаф. - Нашият карнъярък не ти харесва значи?

- Не, не, братко - проломоти Теоман, загреба с вилицата голяма хапка от пълнения патладжан и я лапна. - Нищо подобно! И вашият е вкусен.

- Наистина - съгласи се Кемал, който по принцип не се спогаждаше с готвача. - Златни ръце имаш, Халаф.

За пръв път от началото на разкопките младият мъж казваше добра дума за Халаф и той го изгледа смаяно. Ала не забрави да отговори:

- Добър апетит!

Промяната у Кемал не убягна и на Есра. Дали разговорът им му се бе отразил благотворно? Не само тя забелязваше старанието на Кемал - следобеда Елиф се притесняваше как ще се държи приятелят и, когато отидат да плуват, но той бе далеч по-сговорчив. Представяше си го как мърмори обвинително: „Защо си сложила такъв бански?“, но Кемал не оправда опасенията и. Шегуваше се с Мурат и Теоман и изобщо не и обръща-

195

ше внимание. „Дано ме остави на мира отсега нататък“, помисли си младата жена и погледна крадешком към Тимъти. Кемал я забеляза, ала не реагира.

- Как беше водата? - попита американецът.

- Чудесна - отговори веднага Мурат. - Е, Теоман още не се е научил да плува „кучешката“.

Халаф им бе показал как става. Така плуваха местните деца - притиснали ръце към корема, пляскаха с крака във водата, оставяйки след себе си разпенена диря като моторни лодки. Въпреки усилията на Халаф обаче археолозите все още не бяха усвоили техниката.