Ахмед Юмит - Патасана

Пизирис смяташе историята за нещо просто като играта на шах, която прадедите ни бяха научили от египтяните. Придържаше се силно и сляпо към убеждението, че ще успее да възроди великата ни империя с дребните ни сплетни. В шаха фигурите не се движат по своя воля; местят се само на квадрата, където ги поставиш. Царете около нас обаче бяха хитри поне колкото Пизирис и достатъчно решителни и опитни да защитават интересите си.

Пизирис вярваше, че богът на бурите и небесата Тешуб, съпругата му, богинята на слънцето Хепат, синът им Шарума и богинята Купаба са на негова страна, защото сънищата му и предсказанията на оракулите му го обещаваха. Но и асирийците имаха могъщи богове - Асур, Енлил, Шамаш и Ищар, богинята

204

на земята и небето. Опиянен от разточителните си сънища, Пизирис забравяше реалността и стъпка по стъпка осъществяваше замисления си подмолен план.

В най-строга тайна се пишеха писма и споразумения. Изпрати първите писма до по-незначителните хетски царе - Унки, бивш цар на Хати, а сега цар на Амк; Пнаму, цар на Самал; Тархулара, цар на Гургум; Алумари, цар на Милидия; Кушташ-пи, цар на Кумух; Урики, цар на Куе; Вашшурме, цар на Табал. Така Пизирис искаше да прецени как тези царства, до едно под асирийско господство, ще приемат идеята му. Получените отговори обаче бяха извънредно предпазливи. Царете припомняха как асирийците са избивали войниците им като жертвени агнета, как са одирали живи и млади, и стари, как са набучвали главите им на кол и са опожарявали градовете им. Царствата не искаха безпричинно да се хвърлят отново в огъня.

Но Пизирис не забелязваше колебанието им и със сляпо упорство продължаваше да осъществява мечтата си. Изпрати писма до фригийския цар Мидас и урартския цар Сардур -смъртни врагове на Асирия, - но не по пратеници. Отнесе ги лично баща ми Арарас. Пизирис му заповяда да им занесе в дар два златни подноса, златен слънчев диск, символизиращ бога на бурите, сребърен елен, символизиращ бога, покровител на нашия град, церемониална секира на бога на планините с двуглав лъв и джинове и други ценности. Заръча му да се опита да прозре намеренията на двамата царе.

Не бе забравена и Асирийската империя. За да създаде впечатление, че в нашето царство всичко е спокойно, за да приспи подозренията на жестокия Тиглатпилесер и да предотврати преждевременно нападение, Пизирис плащаше надлежно данъците и изпращаше на асирийците ценни дарове. И въпреки това се оказа недостатъчно да спаси малкия ни град - в крайна сметка той стана жертва на гнева на тираничния Тиглатпилесер.

Аз, заслепен от любов към Ашмуникал, разбрах какво се е случило много по-късно.

205

Шестнайсета глава

Неспособна да осъзнае какво точно се случва, Есра мислеше само за стрелбата в селото. Чудеше се дали да не позвъни в полицейския участък и да попита какво става, но какво ли щяха да и обяснят? А и уместно ли бе да се обажда, докато Елиф стене от болка до нея? Джипът лъкатушеше по неравните тесни улици на Антеп към каменната сграда на Американската болница „Азария Смит“, а конвулсиите на Елиф се засилиха. Слава богу, благоразумният Тимъти вече се бе обадил на главния лекар. Медицинският екип ги чакаше пред входа и веднага откараха Елиф в спешното отделение. Беше късно - десет през нощта, - но доктор Дейвид бе дошъл в болницата. Лично той извърши първата процедура. После, забелязал побледнелите от страх лица на Есра и Кемал, приближи до тях с окуражителна усмивка и им обясни:

- Няма нищо страшно. Отровата на турските скорпиони обикновено не е смъртоносна. Опасна е само за пациенти, алергични към нея. Бих и антиалергична инжекция, преди да влея серум. Положението е овладяно.

- Чувствам се ужасно! - простена Елиф въпреки успокоителните думи.

Приятелите и погледнаха очаквателно лекаря.

- Възможно ли е да е закъсняла алергична реакция? - прошепна си Дейвид замислено. После се усмихна, забелязал тревогата в очите на двамата придружители на пациентката. - Не се паникьосвайте, животът и не е в опасност. Но за по-сигурно ще я наблюдаваме известно време. Ще остане тук тази, а вероятно и следващата нощ.

- Направете каквото трябва, докторе. Както прецените… -кимна Есра.

- Не се бойте. Вече направихме всичко възможно. Сега ще чакаме ефектът от отровата да премине. Ще отнеме няколко часа. Тук ли ще останете?

206

- Да, тя не бива да е сама в такова състояние - отвърна Кемал.

- Тогава ще ви настаним в стая с три легла, за да бъдете при нея.