Всичко, с което разполагаме, са косвени доказателства. Млада жена, която се страхува, изчезва. Вярно, тя казва, че никога няма да се омъжи за слуга, и после се омъжва за Ейе, който е обикновен човек, но дори и да се е омъжила насила, това не означава, че впоследствие е била убита. В един съвременен съд никога не бихме постигнали обвинение срещу Ейе за убийството на Анхесенамон.
Твърдението, че Тутанкамон и Анхесенамон са били повалени от чумата, е интересно, но не се потвърждава от никакви египетски писмени свидетелства. Нямаме доказателства за чума в Египет по това време, въпреки че съществуват записи за чума в други времена. Не е изненадващо, че хетите приписват страданията си на техния враг, независимо дали е истина или не - много подобно на факта, че германците наричали сифилиса „френска болест“, а французите го смятали за „германска болест“.
Обаче не трябва да забравяме, че не се намираме в съд. Не можем да призоваваме свидетели, които са мъртви от 32 века. Трябва да търсим не кого да обвиним, а кое е най-ра- зумного обяснение на всички факти. Казусът с Ейе почива върху комбинация от факти - рентгенова снимка, по която може да се предположи удар в задната част на главата, писмо на вдовица, която дава израз на страха си, че ще бъде принудена да се омъжи за свой слуга, убийството на нейния хетски годеник, пръстена, доказващ брака й с Ейе, портрета на Ейе на стената в гробницата на Тутанкамон и тоталного изчезване на вдовицата след това. Всеки отделен факт сам по себе си не доказва казуса, но взети заедно, те сочат не към едно, а към две, а възможно е и три убийства. Прокрадващата се нишка през всички тях е Ейе. Именно той е спечелил най-много от смъртта на Тутанкамон и пак той е имал прекрасната възможност да го извърши. Предвид на доказателствата най-разумното обяснение е, че Ейе е виновен по обвинението за убийството на Тутанкамон, царя на Горен и Долен Египет и господаря на Двете земи.
Бележки:
1 Ханс Гюстав Гутербок, „Подвизите на Шупилулиума, разказани от неговия син Муршил II“.
2 Пак там.
3 Доналд Редфорд твърди, че има правописна грешка и споменатият цар е Ехнатон, но това не е убедителен аргумент. За дискусии по въпроса виж Алан Шулман „Анхесенамон, Нефертити и аферата в Амка“.
4 Уолтър Федърн, Дахамунзу .
5 Джефри Торндайк Мартин, Скритите гробници на Мемфис .
6 Гутербок.
7 Гутербок.
8 Найджъл Хепър, Цветята на един фараон .
4Има и алтернативна теория за смъртта на Тутанкамон. Понеже в един хетски текст се казва: „Но когато хората на Египет разбраха за нападението над Амка, те се уплашиха и тогава освен всичко друго техният господар Нибхуруя умря и следователно царицата на Египет, която беше Дахамунзу [?], изпрати пратеник до баща ми“. Тревър Брайс смята, че нападението в Амка и смъртта на Тутанкамон са се случили по едно и също време. Ако приемем това, значи сезонът, в който е умрял Тутанкамон, няма да е същият, защото от архивите на хетите знаем, че нападението е било в ранна пролет. Според сценария на Брайс Тутанкамон е умрял в края на август, обсадата е била през октомври и първото писмо на Анхесенамон е изпратено през ноември. Брайс все пак признава, че Тутанкамон е погребан през пролетта, но иска да приеме, че погребението е било отложено за 6 месеца, през които Анхесенамон чакала хетския принц. Но това се основава на предположението, че нападението на Амка и смъртта са станали по едно и също време. Много е възможно царицата да е научила за събитията в Амка месеци по-късно или пък изобщо да не е разбрала за тях. Както казахме и по-горе, нейният страх изглежда е породен от „слугата“. Тя въобще не споменава Амка. Освен това няма причина да допускаме, че погребението на Тутанкамон е било отлагано.
Египетската религия изисква тялото да бъде погребано 70 дни след смъртта. Далеч по-вероятно е погребалните букети да са верният индикатор за времето на смъртта. Виж Тревър Брайс, „Смъртта на Нибхуруя и последствията от нея“.
10 Пак там.
11 Пак там.
12 Пак там.
13 Албрехт Гьотце, „Дворцовите молитви на Муршил“ в Древни близкоизточни текстове .
14 Никълъс Рийвс, Всичко за Тутанкамон .
15 Пърси Нюбери. Печати във формата на скарабеи
16 Египтяните много обичат ребусите, а йероглифът за „скарабей“ (произнасяно „кепер“) означава също и „съществувам“. Така че ако човек носи за амулет скарабей, продължителният живот му бил сигурен. Друга причина, поради която скарабеят бил на особена почит, е, че древните египтяни вярвали, че бръмбарите могат да раждат малки, без да се съвкупляват. Това невярно схващане възникнало просто защото никой не бил виждал бръмбари да се съвкупляват.
Читать дальше