Боб Брайър - Убийството на Тутанкамон

Наистина е било възможно да убиеш цар и да се разминеш безнаказано. В края на краищата това убийство, ако въобще е било описано някъде, методично е било заличено. Когато Хоремхеб станал цар, той заличил всяка следа от всеки, който е живял по време на Амарнската ерес, включително всичко за Ехнатон, Тутанкамон и Ейе. Всичко било унищожено, дори, по мои подозрения - ценна информация за Тутанкамон, неговото управление, взаимоотношенията със съветниците му, включително и възможните улики за убийството му.

Защитата

Когато започнах да обсъждам хипотезата за убийството с колеги, породиха се много оживени дискусии. Някои се съгласяваха, други не, но дебатите винаги бяха интересни и разумни. Нещата обаче се промениха, когато учебният телевизионен канал, с който снимахме документален филм, представи публично тезата за убийството.

Един документален филм трябва да разкаже историята си по простичък и прям начин. Публиката може да не знае нищо за древен Египет и може да се разсее, затова е важно главните твърдения да се подчертават и да са лесни за разбиране. Предаването получи добри отзиви и висок рейтинг, но това едва ли е потвърждение, че теорията е вярна. Предаванията за извънземни също имат висок рейтинг. Скоро след излъчването на програмата някои мои колеги започнаха да се държат странно и дистанцирано. Едва тогава открих, че не само аз съм бил силно привързан към Тутанкамон. Един от тях ми каза:

- О, Боб, не знаеше ли, че убиецът е Хоремхеб?

Друга колежка смяташе, че съм злословел срещу Ейе, който бил като дядо на Тутанкамон. Последваха дълги дискусии и писма, докато на мен не ми се изясни, че въобще не е била представена другата страна. Аз се бях държал като обвинител, излагащ фактите срещу Ейе. А какво би казал неговият адвокат? Доволен съм, че имам възможност тук да представя случая през погледа на другата страна.

Защитата може да започне, като опише характера на Ейе, подчертавайки, че той бил семеен човек, верен на брака си от 40 години и повече, член на царския двор, лоялен както към Тутанкамон, така и към баща му. Религиозен мъж, който последвал култа към Атон, той написал най-пълната версия на Химна на Атон на стената на гробницата си в Амарна. Нещо повече - с любов и грижа подготвил гробницата на Тутанкамон. Семейни реликви, скъпи вещи, красиви мебели, ковчег от масивно злато - всичко това било поставено в гробницата. Явно Ейе е обичал Тутанкамон. Той е бил лоялен служител на царското семейство, а не предател, който би убил царя, докато той спи.

Погребението на брата на Тутанкамон, Семенкаре, в Гробница 55 е друго доказателство за лоялността на Ейе към царското семейство. Ковчегът, мумията и погребалното обзавеждане в гробницата - всичко това разкрива човек, който е знаел, че гробниците в Амарна ще бъдат осквернени, и е накарал да пренесат ковчега и мумията в Тива, за да се съхранят. Това също е акт на любов, който, като се имат предвид времената, е изисквал доста смелост. Почти сигур- но е, че Ейе е уредил това. Появява се профилът на отдаден довереник и пазител на семейството, а не на сериен убиец.

Ако разгледаме как са се развили религиозните движения, ще видим, че действията на Ейе са на искрен слуга на царското семейство. Идеите на Ехнатон, представени първо- начално в Тива, били за нов, вълнуващ и съзидателен живот. Както винаги, болшинството се е придържало към традиционната религия, но някои измежду младите хора са станали истински вярващи. Освободени от вековното закрепостяване към догмата, те последвали обаятелния си фараон, за да изградят красивия град в пустинята. Лесно можем да си представим Ейе измежду тези първи покръстили се последователи на Ехнатон, въпреки че тогава не е бил в първа младост. Той се е издигнал на най-висока длъжност в Амарна, като през цялото време с жертвоготовност е практикувал новата религия, но тъй като е бил по-зрял човек, първи е дошъл на себе си. Когато разбрал, че нещата не вървят на добре, Ейе повел младия Тутанкамон обратно към старите богове и го направлявал. Той организирал миграцията и връщането към традиционните ценности. Това не е човек, следващ най-бързия път за собствени облаги, а култопоклонник, който дошъл на себе си.

След като опише характера и добрите намерения на Ейе, защитата му може да покаже Хоремхеб като много по-вероятен извършител на убийството на хетския принц. За засадата е било необходимо ако не благословията, то поне съгласието на генерал Хоремхеб. Именно Хоремхеб, а не Ейе е ходил да воюва с хетите и ги е мразел. Ако трябва да избираме главен заподозрян, то това със сигурност е Хоремхеб, лидерът на войската, обучен да предприема бързи насилнически действия, когато е необходимо.