Боб Брайър - Убийството на Тутанкамон

Когато Хоремхеб встъпил в длъжност, храмовете на Атон, построени от Ехнатон в Карнак, вероятно още са си били там. В края на управленито му храмовете вече били изчезнали. Хоремхеб заповядал да бъдат разглобени и отново използвал блоковете, за да изгради голямата порта в своя чест в храма в Карнак. За да завърши пълното унищожение на всички доказателства, че въобще е съществувал Амарнския период, той изпратил групи работници в града на Ехнатон в пустинята да сринат всички постройки до основи.

Твърдо решен да заличи паметта на Ехнатон, Тутанкамон и Ейе, Хоремхеб започнал да брои годините на своето управление от смъртта на Аменхотеп III. Като наследник на Ейе Хоремхеб е трябвало да започне да брои управлението си от година 1, но вместо това той започнал с година 30. Все едно, че е бил коронясан за цар веднага след смъртта на Аменхотеп III и 29-те години на Ехнатон, Семенкаре, Тутанкамон и Ейе никога не са съществували. После Хоремхеб изпратил каменоделци в своята гробница в Саккара, където бил изобразен като простосмъртен, обикновен генерал от войската. Работниците издялали кобрата - символът на царската власт, върху челото на Хоремхеб, за да бъде запомнен само като фараон.

Всички индикации сочат, че пренаписването на историята от Хоремхеб не е било лично отмъщение, а държавна политика. Амарнската ерес и всички свързани с нея трябвало да бъдат изтрити. Тази фикция проработила в изумително голяма степен. На официалните списъци на царете, като например тези в Абидос, името на Хоремхеб е непосредствено след това на Аменхотеп III.

Унищожителният план на Хоремхеб обаче пропуснал гробницата на Тутанкамон. Не е същото с гробниците на Ейе и Ехнатон. Причината може да е била обикновена сантименталност. Величието на Хоремхеб нараснало при Тутанкамон и той може да е изпитвал привързаност към онзи, който го е награждавал с богатство и власт. Щом не се виждала, гробницата не била очевиден спомен от Амарнската ерес, така че младият цар можел да спи спокойно във вечното си обиталище, макар да не съществувал официално на повърхността на земята.

Днес наричаме Хоремхеб фараона на закона и реда. Той реорганизирал съдилищата, като въвел „хора с добър характер“, на които казал да не приемат подкупи. „Какво ще [си помислят хората] за хора с вашето положение, които нарушават справедливостта?“ - запитал той. Като бивш военен строго наказвал престъпниците. На онези, които били уличени в изнудване, им отрязвали носовете и ги пращали в заточение. Всеки, който бил хващан да краде, получавал 100 тояги. 29През 27-годишното си владичество Хоремхеб се стремял да възвърне предишното величие на Египет. Той строил храмове и светилища на боговете и изпращал войската надлъж и шир. Когато най-накрая бил положен в гробницата си в Долината на царете, Египет бил в далеч по-цветущо състояние, отколкото когато поел царската власт. Разбира се, това не означава, че не е бил виновен за убийството.

Обвинението

След подозрителната смърт на Тутанкамон със сигурност се е случило още едно убийство (на хетския нринц), а е възможно да е имало и трето. Дали трите смърти са свързани, един ли е убиецът? Предвид всички доказателства се очертават двама заподозрени - Ейе и Хоремхеб. Нека разгледаме всеки от тях.

Най-силното доказателство за престъпление идва от хетските архиви, които съдържат конкретно обвинение - убийството на техния принц. Явно е, че хетите са приели събитието като официален акт на агресия от страна на Египет, защото му обявили война. Те смятали, че убийството е станало с намесата на високопоставени служители от държавната власт. И Ейе, и Хоремхеб трябва да бъдат „призовани“ като обвиняеми.

Всеки от тях е имал силен мотив. Хоремхеб, който направил кариера в армията, цял живот се бил сражавал с хетите и сега един от тях бил на път да му стане цар. Като убие хетския принц, той ще подпомогне възкачването на египетски цар.

Мотивът на Ейе е бил повече личен. Той е искал да бъде цар. В момента, когато Анхесенамон е пишела до хетите, Ейе се изобразява като фараон в гробницата на Тутанкамон. За всички с изключение на Анхесенамон е било ясно, че хетите са врагове и не трябва да им се доверяват. На хетския принц не можело да му бъде позволено да пристигне в Египет.

Както Ейе, така и Хоремхеб имали възможност да го направят. Ейе е бил везир на Египет и контролирал държав- ното управление. Когато научил за плановете на Анхесенамон да се омъжи за чужденец, сигурно му е било много лесно да предупреди граничната охрана за възможно „нашествие от хетите“ под прикрието на знаме за примирие. За Хоремхеб също е било лесно да заповяда на отряд каляски да посрещнат и унищожат принца и антуража му. Като чуят, че един от хетите пътува към Египет да стане цар, египетските войници с готовност ще рискуват живота си, за да предотвратят това неприятно събитие.