Боб Брайър - Убийството на Тутанкамон

Египтяните използвали много евфемизми за мъртвите, като „отишъл на запад“ и станал „западняк“, а не като нашето „скъп покойник“. Друга фраза, която използвали, била „правогласен“ или „чийто глас е правдив“. Те вярвали, че мъртвите се явяват пред четирийсет и двама богове в Стаята на двойната истина. Там те разказвали за себе си, обяснявайки защо трябва да бъдат допуснати в задгробния свят. В Глава 125 от „Книга на мъртвите“ пише какво трябвало да кажат - че не са наранили никого, че не са отклонявали напоителния канал от полето на съседа си и т.н. Когато свършели с молбата, сърцето им било поставяно на везни, от другата страна на които се слагало перото на истината - оттам са произлезли и нашите везни. Ако везните застанели в равновесие, покойният бил обявяван за „Правогласен“ и бил допускан в отвъдния свят. Ако везните не се изравнели, сърцето на покойния било изяждано от „Поглъщана на сърца“ и той преставал да съществува. Предметите от гробницата на Анхесенамон щяха да имат „Правогласна“ след името ѝ.

Дори силно разрушените гробници оставят следи от обитателя си - на пазара за антики се появяват вещи; при разкопки, когато гробницата се разчиства и се определя точното й местоположение върху картата, археолозите намират предмети. Но от Анхесенамон, която била омъжена за двама египетски царе, няма и следа. Или гробницата ѝ предстои да бъде разкрита, или никога не е била погребвана както трябва и името ѝ е изтрито от историята. Аз се надявам гробницата ѝ да бъде намерена някой ден, но се боя, че може да се е случило второто и това да е бил краят ѝ.

Преглед на заподозрените

Към настоящия момент следите са: рентгеновата снимка на черепа на Тутанкамон, която показва, че му е бил нанесен „удар в задната част на главата“; писмата на Анхесенамон, в които говори за страха си и че отказва да се омъжи за слуга; убийството на хетския принц; и най-накрая Анхесенамон се омъжила за простосмъртен (слуга) и веднага след това изчезнала безследно от историята. Всичко това повдига съмнението, че е имало машинации. Започнахме с една смърт - с тази на Тутанкамон. После видяхме, че един хетски принц е бил убит, а след това последвало подозрителното изчезване на царската наследница. Трите смърти може да са свързани помежду си. Ако е така, кои са главните заподозрени? Както при всяко убийство, трябва да се наблюдават действията на заподозрените след това, за да се види дали няма да направят грешен ход, който да разкрие вината им.

Ейе

Веднага след смъртта на Тутанкамон Ейе наредил да го изобразят като властимащ в гробницата на младия цар, комуто е служил. Ние бихме си помислили, че ако е убиец, той би направил всичко възможно да се дистанцира от жертвата си, но се е случило точно обратното. Има причина обаче, заради която, дори ако е убиец на Тутанкамон, Ейе би искал да се изобрази като цар, осъществявайки погребалните ритуали на предишния монарх. Това е бил начин да легитимира собствената си кандидатура за трона, собственото си наследяване на престола. От значение е, че въпреки че изобразил себе си на гробничната стена, той пропуснал Анхесенамон, съпругата на Тутанкамон, сякаш е имал други планове за нея. После Ейе си присвоил гробницата в Западната долина, започната от Тутанкамон, и прекопирал някои декорации от гробницата на Тутанкамон, като отново се асоциирал с предишния монарх. Той дори добавил титлата „Божествен баща“ към новото си фараонско име, за да се свърже оше по-тясно с Тутанкамон.

Ейе седнал на трона над шейсетгодишен. Живял по-малко от четири години след като станал цар, оставяйки на поколенията дори по-малко следи от самия Тутанкамон за своето управление. Гробницата на Ейе била силно разрушена от крадци, и то след официалното му десакриране - името му било заличено навсякъде, където било изписано по стените на гробницата му. 22Този опит за прокълнаване на паметта не бил нещо необичайно за древен Египет. Имената имали толкова голямо магическо значение, че египтяните често казвали „Да произнесеш името на мъртвия, значи да го съживиш отново“. Ако името на някой човек е изтрито от паметниците му, той спира да съществува и след като последните следи били заличени, той бил прокълнат навеки. Този опит да бъдат сигурни, че Ейе никога няма да се радва на удоволствията от задгробния живот, не свършил със заличаването на името му. Дори неговите ушабти, статуетките на слуги, били унищожени. Понеже тези статуетки нямали стойност, крадците често ги зарязвали, но в гробницата на Ейе опустошението било толкова пълно, че изобщо не е намерена статуетка на Ейе като цар. 23Някой изключително много се е постарал Ейе да не благоденства в отвъдния свят. 24